Завръщащият се Филип Джиан

Филип Джиан е сред най-популярните френски автори, чиито романи "Петдесет срещу един", "Синьо като ада", "Ерогенна зона" са оценени от френската критика като "явления" и са преведени в почти всички европейски страни.
А когато през 1992 година "Колибри" пусна на български "37,2` сутринта", той се превърна в един от най-четените и харесвани автори и в България. Да не говорим, че филмът на Жан-Жак Бенекс "Бети Блу" (романът на Джиан също е известен с това заглавие) с участието на скандалната Беатрис Дал удвои популярността на Джиан. Така че за кратко време и в България, както и във Франция и още десетки страни името на Филип Джиан се превърна в код, с който се назоваваше нещо особено и маргинално, нещо предизвикателно и ново като усещане и изразяване.
Накратко, в началото на 90-те съществуваше нещо като посвещаване в "джианизма". Тази посветеност обаче бързо се забрави, защото днес, 10 години по-късно, когато същото издателство преиздаде романа и добави и превод на един от последните романи на Джиан "Навън към себе си", сякаш липсва памет за ролята, която Джиан играеше в ранните `90. Факт е, че дори представящите книгите му по различните вестникарски страници никъде не отчитат, че в единия случай става дума за преиздание, а в другия - за новопоявяваща се книга. Което отваря не просто към тъжни и банални констатации за мимолетността на популярността, но и към по-същественото - отсъствието на памет и континуитет, ако не сред читателите, то със сигурност, сред занимаващите се с литература. Защото е странно и необичайно, че 10 години след първоначалнoтo си налагане, Филип Джиан сякаш "идва" на български от нищото и сякаш никога не е бил хитов автор и никога не е имало своеобразен култ към него. Така че се налага да говорим за своеобразно ново откриване на Джиан, което - ако съдим по класациите - и по продаваемост, и тези на критиката - вероятно отново ще се състои.
Както и "37, 2` сутринта", и "Навън към себе си" е роман за лишената от патос и героика любов, за любовта, която изпепелява и разрушава, с тази разлика, че тук Джиан като че ли удържа границите. Защото в предишния му роман акцентът пада върху нестандартното, върху любовта, която преминава в патология, върху любовта, в която всеки от двамата партньори иска да заличи другостта на другия и да го оприличи на себе си, да го опитоми, да го анихилира. Затова и любовната история там е история за пределите на позволеното, за поносимото и непоносимото, за лудостта, в която се трансформира страстта, която не се спира пред нищо и наднича в бездната. Докато "Навън към себе си" е по-успокоен роман, по-умозрителен. Той се концентрира не толкова около страстта, колкото около размисъла за нея, около равносметките, анализирането на чувствата и взаимоотношенията след години брак. Казано по този начин, нещата звучат банално, но романът на Джиан е всичко друго, но не и банален. И заради колажната структура, която вплита в разказваната история парчета от дневника на жената (в случая тя е писателката, защото в романите на Джиан писането винаги го има, независимо дали ще е книга, която удвоява историята, или ще е дневник, който я прави понятна; както ги има и митологемите за връзката на писането със страданието, със страстта и пр.), и заради опитите да се анализират мъжкото и женското несъзнавано (че и съзнавано), и заради поетичните апологии на голямата любов и на голямото мъжко приятелство, и заради нестандартния Джианов стил... А и заради прекрасно уловената френска артистична атмосфера, която по нещо напомня френския fin de siecle. И което е най-същественото, за разлика от "37, 2` сутринта", който е роман за невъзможните връзки, за разрива и непостижимостта на щастието, "Навън към себе си" е роман, който описва шанса, който твърди, че след провала са възможни връщането назад, изходът, че винаги може да се започне отново, че живеенето като двойка, а не в самота, е постижимо.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Филип Джиан.
Навън към себе си
.
Превод от френски Максим Благоев.
ИК Колибри.
С., 2002.