120-годишнината от рождението на търновския художник Борис Денев беше отбелязана с ретроспективна изложба в две от залите на СБХ.
Творческият път на Борис Денев започва през 1909 с първата му самостоятелна изложба, в която се изявява като самоук художник. След успеха на изложбата, Денев заминава за Мюнхен, където специализира живопис при проф. Лео фон Льофтц, Карл фон Маар и Анджело Янк (1909 - 1914).
Настоящата експозиция показва пейзажи, портрети и фигурални композиции. Преобладава пейзажът - предпочитан от художника жанр. В него най-ясно проследяваме стремежа на Борис Денев към използване на различни изразни средства. В живописта художникът си служи най-често с маслени бои, но в изложбата има и няколко акварела и пейзажи с креда. По-ранните работи са сравнително малки по формат, докато тези от 30-те са голямоформатни. Едни от най-ранните пейзажи, показани в експозицията, са тези от Италианския цикъл (1925). Повечето от тях са архитектурни, представящи паметници с културна стойност - арки, руини от древни постройки и пр.
Художникът се стреми да разкрие очарованието и романтиката на старинната архитектура, пречупена под играта на светлини и сенки, които допълват приказното впечатление. В пейзажите от този цикъл Денев е търсил екзотиката на италианската природа (рисунките "Пейзаж с палми", "Неапол"и др.).
Тематичните търсения на художника в пейзажа са разнообразни - "Плаж", "Жътва", "Цъфнала поляна", планински пейзажи и няколко маринистични опита.
От началото на 30-те художникът изгражда пейзажните композиции по нов начин. Спокойната и равномерна мазка се заменя с експресивна. Форматът чувствително нараства. Увеличава се цветността. Линията отстъпва място на цвета. Тъмното и светлото, топлото и студеното формират обемите и плановете в картините. С тези характеристики се отличават пейзажите от Търновския цикъл ("Пейзаж от Търново", 1937; "Река Янтра край Търново", 1942; "Изглед на Търново от Бандърлъка", 1957...).
В духа на търновските пейзажи е издържана и картината "Пловдивска улица" (1934). Тя е част от цикъл пловдивски пейзажи, които съсредоточават вниманието на художника върху възрожденската ни архитектура. Тук линията присъства по-активно, но предпочитанието е насочено към цвета и мазката. Светлината и сянката са в борба, която поражда усещането за кристална въздушност.
Важна част от творчеството на Денев са и военните му работи. От 1914 до 1935 той е военен художник в София. По време на войните изобразява военната действителност. От този етап в неговото творчество са запазени множество скици от фронта ("Землянки в Странджа", 1913; "Църквата на Дечанския манастир" 1915; "Гърци от Караджакьой" и др.). Линията е точна, стегната. Повечето от рисунките имат документален характер.
От големите маслени композиции на военна тематика в изложбата е включена единствено "Молитва преди боя". В настоящата експозиция е представена и една композиция на библейска тематика - "Праведния Йов". Тя се отличава със сценичност на композиционното решение. Цветовете варират в охровата гама. Образите, изразяващи дълбок драматизъм, са изобразени на фона на крепост, силно наподобяваща Царевец.
Последният жанр в изложбата е портрета. Той е представен от редица рисунки на мъжки типажи ("Бай Тодор Терзиев", "Старец", "Обущар", "Дядо" и др.). Точна, сравнително пестелива, линията разкрива не само физиономията, но и вътрешния свят на образите.
Към тях могат да се прибавят и няколко портретни скици на дъщерята на художника Славка Денева, както и маслените картини "Автопортрет", "Портрет на Елин Пелин", "Баба Деньовица".
Експозицията, посветена на творчеството на Борис Денев, е изчерпателна. Тя показва някои малко известни на широката публика творби на художника, но като нейн недостатък може да се определи липсата на известни военни картини, които тук не са намерили място.

Стойка Цингова