Очарованието
на нормалната наука


Новата книга на Олег Георгиев "Средновековната образованост. Три студии" би могла да разочарова онези, които продължават да мислят за средновековието в ключа на естетическото или екзотическото. Подобни нагласи са възможни само под прага на определено ниво информираност за съответната културна структура. Нивото, на което стои Олег Георгиев, обаче е от съвсем друг порядък.
В краткия си предговор той посочва като свой предмет мястото на срещата между съзерцателния и активния живот, каквото именно е преподаването, учителстването - и то не във високите религиозни регистри, а в областта на разума и неговото дисциплиниране.
Веднага след това са поместени три обширни студии, чиито теми са сякаш нарочно подбирани така, че да хвърлят в недоумение онзи, който би пожелал да прочете как са изглеждали интериорно средновековните школи, какви са били учебните планове, изпитната система и седмичната натовареност. Иначе казано, книгата не се занимава с описание на образователните обстоятелства, а с техни съдържания, и то съдържания от сферата на висшия интелектуален пилотаж.
Последователно са тематизирани учението за трансценденталиите и спорът около принципа на индивидуацията; космографската визия във византийската школска традиция през XI-XII в. и систематиката на свободните изкуства; проблемът за тялото, мястото и ангелската индивидуалност. Този подбор също би могъл да предизвика питания: какво, прочее, е общото между всичко това?
Общото впрочем е именно там, че те са сред темите, успели да концентрират върху себе си целия арсенал на съвременното им познание, за да се стигне до серия от отговори, незадължително стоящи в хармония един с друг. Няма да скрия, че мой фаворит между трите студии е именно последната, посветената на ангелологията. Там с най-голяма очевидност е проследен процесът по възникването на научния проблем и неговото решаване чрез оттласкване от Аристотеловите понятийни схеми и отиване отвъд тях. Проблемите за мястото и пространствеността, наличието и материалността водят до схематиката на типовете различия, въпросите за движението, за персоналността и т.н.
Отличителен белег на книгата е, че тя се опитва да разгръща темите според собствената им мяра, а не нагаждайки ги към масовия културен и научен потенциал тук и сега. Без да е устремен към "собствен принос" на всяка цена, текстът с трезв професионализъм (съизмерим далеч не само с българските критерии) обговаря предпоставките, силогистиката и заключенията, изграждащи специфичния профил на образоваността през отделни периоди на западната и източната средновековна европейска култура.
Това предполага предварително читателско знание за азбуките на средновековната философия (които не биват припомняни в текста) и за връзките между различните проблематики (които връзки също не са предмет на нарочно обговаряне). С други думи, книгата предполага специализиран читател, ориентиран в научните параметри на съвременната философска медиевистика.
В този смисъл книгата на Олег Георгиев е може би най-ясният знак в нашата научна книжнина, че през изминалите двадесет години от нейното съществуване българската школа по философска медиевистика е успяла да изгради пространство, в което да става възможна нормалната наука, тоест специализираното изследване в рамките на добре дефинирана парадигма. Само за протокола напомням, че Олег Георгиев е един от основателите на тази школа.
В книгата си той се отдава на очарованията на нормалната наука и с удоволствие играе с тях. Търсенето на сложно опосредени връзки, движението през мисловни нюанси, откриването на уникално различното в привидно еднаквото, дълбаенето надълбоко в наглед странични проблеми и обратното възлизане към принципите, без предварително оповестяване на всеки преход и без безкрайни методологически уговорки, във всичко това е очарованието на работата в изградена изследователска парадигма.
Предпочитам тук да не ми се възразява, че броят адекватни читатели на такава книга е в рамките на статистическата грешка спрямо числото на българоезичното природонаселение. Високата култура и сериозната наука винаги и навсякъде са били продукт на включилите се в тъкмо тази "грешка".

Георги Каприев





Олег Георгиев. Средновековната образованост. Три студии. Издателскo ателие на Анго Боянов. София, 2002. 94 стр.