Магьосникът от Оз в oперата
И така - новост за "Врабча" 2: Софийската опера продуцира мюзикъл. Нейни са базата и основните състави - оркестър, хор и балет. Диригенти са съответно: на оркестъра Атанас Варадинов и на хора Христо Казанджиев и София Бърдарска, хореограф Боряна Сечанова. Постановката е на режисьора Николай Априлов (известен с ТВ-шоуто "Като лъвовете", деца от чиято "Къща..." също участват в спектакъла, допринасяйки за неговата "детскост"...) и на художниците Лили Костадинова (костюми) и Димо Костадинов (сценография). Поставен е американският мюзикъл "Магьосникът от Оз" от Лимън Франк Баум (автор на приказката), Харълд Арлън и Е.Й.Харбърг (музика и текст), Питър Хауърд - танци и вокален аранжимент, Лари Уилкокс - оркестрация, в адаптация на Джон Кейн. Цялото това нещо е собственост на Търнър Ентъртейнмънт Ко и е разпространявано по медии от Уорън Брадърс. В основата стои популярният от 30-те години на ХХ в. едноименен филм-мюзикъл с участието на Джуди Гарланд. Не само почитателите на жанра, но и любителите на popular music обезателно познават хита на мюзикъла - песента на героинята Дороти "Под дъгата", поднасяна освен това безброй пъти в кавъри.
От хората съм, в чието детство "Магьосникът от Оз" играеше важната роля на един от възбудителите и оформителите на въображението. Сред много малкото живи спомени от нея възраст стои и до днес моментът, в който понесената от торнадо къщичка на Дороти "каца" върху Източната магьосница, убивайки я. А краката на вещицата стърчат изпод къщата, обути в рубинени обувки. Или Ламаринчо - този прототип на сетнешните кинообрази на говорещи добродушни роботи. Всичко това е детайл от онази част от мен, на която много държа и дължа, така че, като човек, който все още носи детето у себе си, не мога да не приветствам избора на парчето. Както казаха от продуциращата институция, националната опера желае - и чрез "...Оз" - да вкара в салона си деца. И да поднови отглеждането на публика...
Салонът по време на премиерата наистина се оказа пълен с деца, доведени от родители (а не под строй от училище - разликата е значителна). Седях сред такава компания и се радвах на отзвука от страна на един предучилищен малчуган, който, обработвайки с крака и ръце гърба на моята седалка, коментираше всичко, което му правеше впечатление. И понеже не аз, а той и брат му заедно с младата майка бяха всъщност "имплицитният зрител" на спектакъла (Николай Априлов: " Целта ми е да направя представление, което да развълнува децата."), то сполуката на начинанието ще може да се оцени - според мен - единствено чрез бъдещите показатели за посещаемост, както и по броя на представленията на софийския "...Оз". Засега мога да кажа, че реализацията на мюзикъла като цяло достига до децата и ги радва - пиесата и музиката към нея са просто измислени да събуждат съпреживяване. Така че, още веднаж поздравления за инициативата на Националната опера, за избора и за това, че осъществяването му не се разминава с вложеното в оригинала.
Като възрастен зрител обаче - не казвам критик, тъй като отдавна нямам мотивацията да се изявявам като такъв - удовлетворението ми не е кой знае какво. Отчитам положените усилия и ги уважавам, отделни сполуки дори адмирирам - например костюма и танца на Бойко Соколов, мъжката част на "Нико" (скелет прави танцови забежки към рокендрол...), който, както се казва, взриви залата. Но като цяло реализацията не постига нищо повече от едно прилично покриване на материала, тоест софийският "Магьосник от Оз" прилича на зададеното в продукта. Изцяло липсва лекотата, а втората част на спектакъла се точи направо мудно, така че малчуганът зад мен се досади неудържимо. Кастингът по отношение на премиерния състав (Росица Павлова, Марияна Арсенова, Димитър Димитров, Николай Павлов, Борислав Домусчиев, Мирослав Андреев, Мария Грозданова, Александър Манолов, Христина Хаджиева, Иво Йорданов ...) не е попаднал на ярки находки.
Техниката на осветлението не се използва достатъчно, поради което "магичното" на моменти просто го няма ("стопяването" на Западната магьосница, например). Но понеже вече съм кротнала в недоволствата си, просто си седях разбиращо в очакване на финала, потънала в онова вечно чувство на неудовлетвореност от "нашенски" реализации на форми, достигнали другаде равнището на образци.

Розмари Стателова