Изкуство и дипломация

Изложбата американска живопис, открита в резиденцията на посланика на САЩ в София, е осъществена по програмата "Изкуство в посолствата" на Държавния департамент. Програмата възниква през 1964 и по замисъла си е уникално смесване на изкуство и дипломация. Изложбата в София представя произведения от 1890 до 2001 година. Две от изложените работи са на Мишел Торез. Единствено тя присъства лично и представи живота и произведенията си на 20 февруари в НХА.



- Как се насочихте към живописта?
- В продължение на пет години следвах в Института за изкуство в Колорадо. Работя в масло - това е предпочитаното ми средство. Всъщност живописта е първото нещо, което опитах. И още не съм свършила с нея.
- А как попаднахте в програмата "Изкуство в посолствата"?
- В едно национално американско списание имаше статия за мен. Посланик Джеймс Пардю е видял там мои работи и е решил, че ще бъде добре да се покажат в България. Първо изпратих две картини. А после решиха да доведат и мен тук, за да се срещна с български художници и да осъществя по-близък културен обмен.
- Вчера имахте представяне в Художествената академия. Предполагам, че е било интересно - и за публиката, и за вас.
- Действително, беше много интересно да се срещна с български художници. Силно съм впечатлена от страстта, от уменията и от креативността в тяхното изкуство.
- Вашите картини са експресивни и думата "страст" определено се отнася за тях. А това ми напомня, че в последните години се заговори за възраждане на живописта. Как виждате вие това възраждане?
- Не мисля, че живописта е била някога наистина мъртва, за да се възражда. Просто има хора, които решават, че е така. Това обаче не е позиция, с която бих се съгласила.
- Откъде идва експресивността във вашата живопис?
- От живота ми. Може да се каже, че той беше много интересен. От малка трябваше да се справям сама, отгледах две дъщери също сама, имаше много трудности, с които трябваше да се преборя. И мисля, че експресивността в работите ми е моето желание да преодолявам, да достигам до хората и да се свързвам с тях.
- Питам ви за експресивността, защото продължава да битува шаблонната представа за американския художник/художничка, който живее в много добри условия и поради това не е способен/способна да отразява мрачните страни на живота.
- Действително, условията в Америка са по-добри. Но в системата на свободния пазар надпреварата е съответно по-голяма. Повечето от моите приятели художници трябва да работят на още едно място, за да се издържат. Освен това ние нямаме необходимия ни достъп до образование и програми, каквито имат например българските художници. Въобще мисля, че в Америка е също толкова трудно да бъдеш художник, но е може би по-лесно да си уредиш бита. Така или иначе, и в двете посоки трябва да работиш много, много усилено. Що се отнася до експресивността, действително американците не са страдали толкова много, колкото други, и експресията в картините им не е толкова мрачна. Но все пак я има...
- Иска ми се да ви попитам за обектите и темите във вашата живопис. Една от работите ви в изложбата представя боксов мач, но очевидно не спортът ви интересува.
- Точно така, картината въобще не е за бокса. Нарича се "Метафора" и отразява моята собствена вътрешна борба в стремежа да научавам, да израствам като артист и личност. А другата е свързана с преживяванията ми в Китай, където ходя по няколко пъти в годината. Установих, че хората в Хонконг работят по 13-14 часа на ден, след това пият по цяла нощ в баровете и когато сутрин тръгнат на работа, заспиват в метрото.
- Художниците днес пътуват по целия свят...
- И това е добре, защото става дума за реален културен обмен. Когато художникът пътува в дадена страна, донася оттам своите впечатления и чрез работите си ги споделя с всички останали.

21 февруари 2003

Разговора води Диана Попова










Разговор с
Мишел Торез