Защо Европа иска
български филми, а ние - не?
Вече 13 години различните политически сили идват на власт в името на запазване бъдещето на България. Промяна обаче няма: финансирането на българската култура е на остатъчен принцип; икономиката не е преструктурирана (в името на това политическите сили да останат на власт); политиците проявяват интерес към културата само в предизборните си програми. Вече 13 години ние с разбиране очакваме някоя от програмите да се сбъдне. И сме принудени да се караме помежду си, вместо да се обединим и поставим ясно, точно и конкретно исканията си.
Какво иска голяма част от българската филмова общност?
1. Да оцелее българската държава!
2. Да има българска култура!
3. Да има български филми!
В името на оцеляването на българската държава филмовата общност през 1991 доброволно напусна топлите си 6800 щатни места и реши да се финансират филмови проекти, а не структури. Филмовата индустрия беше първият преструктуриран отрасъл в българската икономика. Създаде се Националният филмов център (НФЦ) по образ и подобие на Националния филмов център във Франция (CNC). Не беше доведена до край само една малка, но важна подробност - системата за финансиране на дейността му. Независимо от обстоятелството, че от първия правилник за устройството и дейността на НФЦ до 1995 фигурира раздел "фонд "Българско кино", той никога не е действал на принципа на европейските си събратя - да набира средства от приходите от разпространение, показ, реклама, телевизионни такси. На базата на Постановление N 23 на Министерския съвет от 1991 г. до 1999 поне се съхраняваха неусвоените за година средства. За разлика от филмовата, останалата част от аудио-визуалната индустрия остана да си съществува под крилото на изпълнителната власт. Народното събрание прие решение за ликвидация на Българската национална телевизия, но действието му продължи два дни. По същата причина ключови икономически отрасли продължават да получават субсидии от бюджета - за да се запази икономическата база на политическия елит. И в блатото да е спокойно... В тази посока са и честите промени на Закона за радиото и телевизията (до момента три основни варианта, чакаме - четвърти, но нито един не спазва в пълнота изискванията на европейските експерти). Доколкото културата като цяло няма въздействие върху електората в краткосрочен план, българските политици превърнаха Министерството на културата в придатък на Министерството на труда и социалните грижи. Под различен претекст през тези 13 години в републиканския бюджет най-напред се намаляваше субсидията за проекти в сферата на културата. В момента тя е под 10% от бюджета на МК. Все от грижа към културата всеки следващ избран за министър на културата е по-некомпетентен от предхождащия го. И така, с гордост крачим към Европа, затъвайки в калта на безкултурието. Националната култура е оставена на произвола на чистия пазар, без никаква подкрепа. Къде е мястото на филмовата и аудио-визуалната индустрия в Европа, в името на която се предприемат всички мерки за унищожаване на българската култура? Ето какво казват Европейските документи:
- "Основна задача на регламентирането в аудио-визуалния сектор се състои в запазването на определени цели от обществен интерес като плурализма, културното и езиковото многообразие и защитата на малцинствата;
- Ключови Европейски инструменти специално разработени в тази област са: Директивата "Телевизия без граници" - що се отнася до регулаторните аспекти, и Програмата Media +;
- Грижата към аудио-визуалното производство от страните-членки играе ключова роля във възможността за изразяване както на собствения характер, така и на творческия капацитет, като по този начин се отразява многообразието и богатството на европейската култура;
- Страните-членки провеждат многообразни мерки за финансово подпомагане на аудио-визуалното производство на филми и телевизионни програми. Обосновката на тези мерки се базира както на културни, така и на икономически съображения. Тяхната основна културна цел е подпомагане изразяването на културата и на творческия потенциал на национално и регионално ниво в аудио-визуални медии като киното и телевизията;
- Създаването на национален публичен филмов регистър във всяка страна-членка се отчита като най-важен в която и да е политика за насърчаване движението на аудио-визуалните произведения. Отсъствието на подобен регистър (или регистри) е пречка за упражняването на авторските права;
- Аудио-визуалните произведения обикновено се подчиняват на категоризация, изхождаща от тяхното съдържание и определяща възрастовата група, за която те са подходящи. Относно различията между страните-членки, националните власти считат, че те са в резултат на културни разлики и не засягат в значителна степен свободното движение и поради тази причина трябва да бъдат решавани на национално ниво;
- Съществува широко съгласие по отношение въвеждането на по-ниски или нулеви ставки на ДДС за аудио-визуалните продукти и предоставяните услуги в тази област. Анекс H към Шестата Директива за ДДС1 трябва да бъде разширен по начин, който или да покрива определени части от сектора (видео и online услуги) или целия сектор2";
- "Тези становища са особено верни в случаите на развитие на аудио-визуалните индустрии в страни или региони, в които производственият капацитет е нисък и/или езиковите или географски зони са ограничени3".
Посочените основни принципи са ръководни за Европейския съюз в политиката му спрямо филмовата и аудио-визуалната индустрия. Целта е съвсем ясна, трябва да има европейски филми, което означава, че трябва да има и български филми! Като следствие от тази политика националните и регионалните фондове в 15-те страни-членки (население - 374 милиона души) на ЕС са разполагали през 2000 с 936.4 милиона евро4 за производство на 742 игрални пълнометражни филма5, или публичните фондове са отделяли 1 261 995 евро средно на филм. В различните страни тази сума представлява от 20 до 70% от размера на средностатистическия бюджет за страната. Остатъкът до 100% от бюджета се допълва със средства от телевизионни канали6, многонационални и европейски фондове7. Не бих искал да се спирам на националните механизми за подпомагане на филмовата индустрия, тъй като те бяха достатъчно подробно разгледани на страниците на в."Култура"8, а само отбелязвам, че средното производство за Европейския съюз е 2 филма на един милион население. У нас през същата 2000 са произведени по 0.375 филма на един милион население с помощ от НФЦ в размер 714 000 долара.
На горните не особено оптимистични факти може да се опонира, че през 2002 произведените филми са 0.5 на един милион население, субсидията на НФЦ за всички филми е достигнала до помощта за един филм в Европейския съюз, членуваме в паневропейския фонд Eвроимаж, България е приета в програмата MEDIA+, т.е. в Европейския съюз за филмовата и аудио-визуалната сфера. Приемането ни в Европейския съюз в аудио-визуалната сфера, освен предоставянето на права (ползване на средства от програмата в общ размер на 400 милиона евро), за съжаление, е свързано и с изпълнението на определени задължения от българска страна. Програма MEDIA+9 осигурява 50% от бюджета10 за предпродукция на филмови проекти, разпространение на филми и телевизионни програми, технологично обновяване и обучение11 в аудио-визуалната сфера. Останалите 50% трябва да се осигурят от кандидатстващия. Тук бих искал да припомня думите на Джорджо Фикарели12: "Колкото по-усъвършенствана и с повече възможности е националната система за подпомагане на аудио-визуалната сфера, толкова по-големи са възможностите на страната да се възползва от възможностите на програмата. Неслучайно Франция ползва най-голям дял от средствата на MEDIA+." Свидетели сме и на първите българи, преборили се с проектите си за помощ от програмата и отказали се от нея поради липса на финасиране от България. Свидетели сме и на все по-рядкото получаване на помощи от паневропейския фонд Евроимаж - 2 филма на български автори13 за последните 4 години. Известен оптимизъм за запазването на българското кино и българската култура даваше управленската програма на правителството. Залегналите в нея принципи:
- "Синхронизиране на законодателството на Република България с европейското законодателство в областта на културата;
- Съхраняване на културната идентичност и стимулиране на културното многообразие с цел утвърждаване на гражданското общество и насърчаване културата на малцинствените общности;
- Осъществяване на трайно партньорство на държавата с неправителствени организации и гражданското общество за координиране и взаимно подпомагане в областта на културата;
- Прилагане на европейски модели и механизми за функциониране на самостоятелни фондове в областта на културата;
- Създаване на механизми за финансова подкрепа на потребителите на културните продукти"14 предполагат сближаване на българската реалност с европейската. Единственият проблем е дали днес програмата на правителството е действащ документ или само къс хартия. Причина за скептицизма са отговорите на Министерството на финансите по съгласуването на злополучните проекти на Закон за филмовата индустрия. За широко прокламирания вариант за ежегодна "субсидия, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 5 игрални, 10 пълнометражни документални филма и 120 минути анимация;15", становището на МФ е лаконично: "Предлагаме разпоредбата да отпадне16".
Подведени от демагогията за защита на "санитарния минимум", получихме проектозакон, който е отстъпление дори от направеното до момента.
- Загубен е основният демократичен принцип за разделението на властите. До момента решенията на националните комисии като представители на гражданското общество имаха задължителен характер. В проектозакона органите, изградени от представителите на общността (гражданското общество), са само с консултативни функции, изцяло зависими от изпълнителния директор (назначават се от него), а част от състава на националните комисии е и от служители на филмовия център17.
- До момента директорът на НФЦ имаше само изпълнителни функции. В проектозакона решенията на комисиите за избор на проекти имат само пожелателен характер и директорът му може да отмени всяко тяхно решение, тъй като критериите за избор на проекти18 са твърде обтекаеми и не представляват правна норма (няма разделение на властите - цялата власт е в ръцете на директора).
- До момента директорът на НФЦ се назначаваше за срок от три години след провеждане на конкурс. В проектозакона няма конкурс, няма мандат и фактически директорът е несменяем19.
- Няма законодателни пречки "Гарантираният минимум20" или по- скоро гарантираният максимум да се превърне със "Закона за държавния бюджет на Република България за ... година" в изразената препоръка от МФ: "Дейността на Агенция НФЦ се финансира: 1. от бюджета на Министерство на културата."21
Съюзът на филмовите дейци, Българската асоциация на кинорежисьорите, Бояна филм ЕАД и Асоциацията на продуцентите се обединиха около 5 принципа: създаване на фонд, финансиращ се от такси от потреблението на аудио-визуални продукти; въвеждане на диференцирана ставка по ДДС за филмовата и аудио-визуалната индустрия; създаване на национален аудио-визуалин архив; създаване на национален аудио-визуален регистър; създаване на орган, съчетаващ тясното взаимодействие между организациите на гражданското общество и изпълнителната власт. Това не е нищо повече от залегналото в управленската програма на правителството.
Единственото, което ни остава, е да настояваме тя да се изпълни. Не можем да приемем аргументите, че ние сме по-бедни, че нямаме пари. Достатъчно е да погледнем как нашия проблем е решен в Румъния. И бедността ни е еднаква, и брутният ни вътрешен продукт е еднакъв. Там е само малко по-студено, но за киното температурата е по-висока. Можем да видим и решенията в съседна Сърбия след десет години война, можем да погледнем и в Албания. Накъдето и да се обърнем, ще видим, че в някои страни, по-бедни и от нас, има политическа воля и мисъл у тези, които отговарят за решенията в тях. Има политици - има кино, няма политици - няма кино. Нека най-после се обединим, за да потърсим отговорност от тези, които избираме. Нека да спрем безотговорното им поведение!

Георги Чолаков


Георги Чолаков е оператор и продуцент, един от основателите на НФЦ, съдружник в продуцентска фирма "Геополи" ООД.







































































































1 Директива 77/388/EEC от 17.05.1977, променена от директива 1/41/EC от 19.01.01. Анекс H съдържа определен брой елементи от културен интерес като книги и вестници (включително техните заеми), и входни такси за културни и други събития (кино, театър, изложения, музеи и пр.) и приемането на услуги в сферата на телевизионното излъчване. http://europa.eu.int/eur-lex/
en/consleg/pdf/1977/
en_1977L0388_do_001.pdf


2 Комюнике на Комисията на Европейската общност към Съвета, към Европейския парламент, към Икономическия и социален комитет и към Регионалния комитет по някои правни аспекти, свързани с филмови и други аудио-визуални произведения - Брюксел, 26.09.2001 - COM(2001) 534 финален http://europa.eu.int/comm/
avpolicy/legis/key_doc/
legispdffiles/cincom_en.pdf


3 Резолюция на Съвета на Европейския съюз от 12 февруари 2001 за държавните помощи за филмовата и аудио-визуалната индустрии (2001/C 73/02) 6.3.2001 EN C 73/3 Official Journal of the European Communities


4 NILS KLEVJER AAS - CHALLENGES IN EUROPEAN CINEMA AND FILM POLICY - http://www.obs.coe.int/
online_publication/
reports/aas.html


5 MEDIA Salles - European Cinema Yearbook 2001 advance edition


6 Законовите задължения, наложени на телевизионните оператори от страните-членки за инвестиране в аудио-визуалното производство, не се считат за държавни помощи - виж бележка 2


7 Финансиране, предоставено директно от програми на Европейския съюз, като MEDIA+ не се счита за държавен източник на финансиране - виж бележка 2


8 Михаил Мелтев, "Как Европа финансира киното си", в."Култура", бр. 6/07.02.2003


9 COUNCIL DECISION of 20 December 2000 on the implementation of a programme to encourage the development, distribution and promotion of European audiovisual works (MEDIA+ - Development, Distribution and Promotion) (2001-2005) (2000/821/EC) - EN Official Journal of the European Communities 17.1.2001 L 13/35;


10 пак там - чл.5.1.


11 DECISION No 163/2001/EC OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL of 19 January 2001 on the implementation of a training programme for professionals in the European audiovisual programme industry (MEDIA-Training) (2001-2005) - Official Journal of the European Communities 27.1.2001 L 26/1


12 Отговарящ за присъединяването към програма MEDIA+; виж и "Ставаме членки на Медия+, ако подпишем до 31 юли", в. "Демокрация"/12.06.2002


13 "Писмо до Америка" и "Пътуване към Ерусалим"


14 http//www.government.bg












15 чл.13, т.1 във варианта от 03.07.2002 и чл.18, т.1 във варианта, внесен в Министерския съвет на 13.02.2003


16 писмо изх.- 04-01-0059/15.07.2002 на Министерството на финансите относно проект на Закон за филмовата индустрия







17 чл.10, ал.1, т.2 и чл.12, ал.2 във варианта, внесен в Министерския съвет на 13.02.2003




18 чл.22, ал.1 и чл.25, ал.6 във варианта, внесен в Министерския съвет на 13.02.2003


19 чл.8 във варианта, внесен в Министерския съвет на 13.02.2003;


20 чл.13, т.1 във варианта от 03.07.2002 и чл.18, т.1 във варианта, внесен в Министерския съвет на 13.02.2003


21 писмо изх.№ 04-01-0059/15.07.2002 на Министерството на финансите относно проект на Закон за филмовата индустрия