Иван Маринов
(17 октомври 1928 - 26 февруари 2003)

бе композитор и диригент с широк замах. Авторството му е част от доказателствата за толерантността му към всичко, което се нарича музика. Изпълнителският му репертоар също свидетелства за това - от творбите на Бах и Моцарт до Стравински, Бритън, Шостакович, Прокофиев... Ако някъде съществува фонотека, съхранила всичките му записи, то тя би трябвало да обособи цял раздел за неговия интерпретаторски принос - 14 цели оперни заглавия и над сто грамофонни плочи и компактдискове със симфонична музика. С този репертоарен багаж кръстосваше сцените по света, но като главен диригент бе отдаден и на Софийската опера, Пловдивската, Русенската, Варненската...
Изпитваше искрено професионално любопитство към творчеството на колегите си.
На него дължа изпълнението на моята "Симфония за мира" и тя бе поводът да опозная личността му. Бе в състояние да обоснове интерпретацията на всеки детайл и същевременно да държи сметка за мащаба, умееше да се идентифицира със замисъла и емоцията на автора, но и удивляваше със способността си да анализира и така да разшифрова кодове, които сам авторът не е подозирал. Когато след години дойде време за нов прочит на същата симфония, бях изненадан от различния му подход към нея. Не можеше да си позволи да се опре на рутината, защото считаше, че времето променя хората, а заедно с тях и написаното преживява своите метаморфози. Това вписване на диригентска биография в партитурите, които изпълняваше, го правеше и съавтор. Отстрани погледнат, изглеждаше подвластен на суетата. Като човек, който имаше щастието да работи с него, бих казал, че това бе особен род аристократизъм и изисканост, които го правеха естет и в най-прозаичните етапи в работата му. А това несъмнено е начин да накараш и околните, когато работят и да свещенодействат.
Поклон пред паметта му!


Стефан Драгостинов