Zapping

Не проумявам какво е. Стихийно произвеждащ форми произвол, възхитителна безкритичност ли, или проява на смел експериментаторски дух. Нямам идея откъде идва, кой се грижи за него и как оцелява в този си вид и почти без реклама. Откривам го в няколко зъболекарски кабинета, пет-шест чакални и всички маршрутки, временно презрели традиционния акомпанимент на FM+, лумналата и прегоряла за няколко месеца страст по "БГ-радио", дори забежките със сутрешния блок на "Витоша". И, парадоксално, но факт, го разпознавам почти безпогрешно. Най-новото в софийския ефир датира отпреди няколко месеца. Появи се дискретно, даже съвсем незабелязано на мястото на белгийското радио "Контакт" на 106 MHz, а единствената му визитка звучи като: "Радио "Едно", класическите хитове".
Ясно е, че всяка музикална радиостанция по принцип се саморекламира с хитовост, с класичност и с изключителност. Но в рамките на общата патетика и самохвалството се профилира, учленява и стреми към по-персонален подход към безграничната музикална материя. Като стратегия в профилирането, "Едно" е мистерия - придържа се само към общата постановка "класически хитове" и нищо повече. Няма нарочни предавания, няма тематични потоци, няма игри, няма водещи. Едно след друго в ефира се изливат всякакви парчета. "Groovy kind of love" на Фил Колинс и нещо зализано и мазничко на младия Иглесиас, Би Джийс, АББА, "Love me tender" на Елвис, "Нощи в бял сатен" и ненадейно - "Малка нощна музика". Шакира, Селин Дион, Матиа Базар и хоп - танцът със саби на Арам Хачатурян. "La vie en rose", Елтън Джон и болерото на Равел. "Felicita" на Ал Бано и Ромина, "Депеш мод" и Шопен. "Едно" изглежда няма критерий и вместо програма прави това, което нервният слушател върши с разсеян жест на ръката - върти копчето. Резултатът звучи точно като онова объркано, радостно и обезумяло радиожужене, което дава скачането от програма на програма, като zapping-ът, "свиренето на дистанционно" по телевизионните канали.
"Едно" е живописна къща от подръчни материали, а всички знаем, че бидонвилите са най-кичозните и най-живописни жилища. Странно е и навежда на почудена мисъл, че липсата на връзка е по-умен подход от насилената връзка, че отказът от претенция е най-елементарната и затова най-хитра претенция. Съчетанието на два цвята понякога се възприема крайно трудно, а струпването на трийсет, сто или хиляда в повечето случаи е по-приемливо - същото важи и за музикалните стилове. В рамките на едно предаване звучи възмутително да съчетаеш "Фуникули-фуникула" с Глен Гуд и приказки за авангардното изкуство именно защото има рамки. "Едно" няма този проблем. Единствените думи, които се чуват там, са покана да предложите любимата си песен за "Топ 1000 в 1" и някоя и друга реклама като тази с Мариус Куркински ("Чувствам се отпаднала, изморена...", пийте едикаквоси срещу грип). Други спънки и ограничения няма.
Чудя се какво още предопределя успешния прием на "Едно". Вероятно летливостта му не дава време да се умориш, да се изнервиш, да се отегчиш, да се впрегнеш в последователни емоции. Това радио е като услужлива любовница: изненадва рядко, но приятно. Дава усещане за лекота. Не ангажира. Ако каже едно, което не ти харесва, веднага ще добави друго, за да ти угоди. Лице му е абсолютният отказ от избор. А той е съвършено ясно разпознаваем. С удоволствие си представям, че ако разшири още огромната си плейлиста във всякакви времеви и географски направления, спокойно ще може и да претендира за едно следващо, по-артистично и интелектуално привлекателно ниво.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато