История/Пародия

Най-хубавото нещо, случило се в Българска национална телевизия след "Ку-ку" - "Пътеводител на историческия стопаджия". (И както всяко хубаво нещо там, предаването е на път да потъне в мистичните програмни решения на "Сан Стефано" 29 - през 2003 то е излъчено един-единствен път - на 9 януари, четвъртък, по сателитния канал "ТВ България".) Един поглед към историята като към "грейпфрут", както пише в знаменития първообраз Дъглас Адамс: оранжевожълта и на трапчинки отвън, мека и сочна вътре. Със семки. В едно място, където историята е свещена крава, непоклатим и недосегаем идол, пред който ни е позволено само да се прекланяме и да свеждаме смирено глави, осъзнали своята нищност, нищожност и мижитурковост, "Пътеводител на историческия стопаджия" е като глътка студена вода насред Сахара - изпълва те със свежест, с усет за живот, с въодушевление. Сред всичката гмеж от "родолюбиви" и "патриотични" предавания по българските телевизии, начело с одиозното и манипулативно "Памет българска" на Божидар Димитров по Програма "Ден", то идва като успокоение и надежда - че българите не сме докрай изкукали да се правим на все и най не само на Балканите, но и по света, че има и тук иронични умове, способни да погледнат цялата ни "славна" история не през призмата на патоса и митологемата "и ний сме дали нещо на света", а с чувство за хумор, пъргаво, забавно и без предразсъдъци. Нещо като английския сериал "Ало, ало", но заедно с удоволствената, поемащ и в образователна посока: забавлявайки и играейки, обучаваме (се).
Всъщност манипулативността като технически похват може да се вмени и на "Пътеводител на историческия стопаджия". Само че тази манипулативност е (пре)увеличена до крайна степен, скоростта на осъществяването й е космическа, светлинна, затова тя не прикрива, а разкрива себе си; разголва се, вместо да се намята с национални носии и ямурлуци. Тя е насочена навътре манипулативност, към самото случване на историческото, а не навън, към възприемането на неговото случване, както в "Памет българска": нейното желание е не да гради национален идеал, не да изографисва епики и героики, а да демистифицира, да деконструира епиките и героиките, иззиждани със завиден инат през всичките български години на независима държавност, още от 3 март 1878. Пародията е неговата форма и тя в един момент винаги излиза на сцената: не зная дали повторението на историята се случва винаги като фарс, но със сигурност знам, че повтарянията (мантрите) за величието (ни) в историята винаги са предизвиквали смях и снизхождение. (Кой народ няма история, кой не се гордее с нея?) "Пътеводителят" в този смисъл не е образец, нито еталон или пък пример за телевизия в най-чист вид, защото предназначението на всяка телевизия е да изгражда митове, не да ги разгражда; по-скоро предаването е емблема на българското културно случване през 90-те, заето именно с еднакво/различната работа на разграждане, на деконструиране на идеологиите и митологиите, битуващи не само в масовото съзнание - в това няма изненада, но и в публичното пространство (което е доста по-обезпокояващо). А фактът, че "Пътеводител на историческия стопаджия" вече почти не намира място в програмната схема на БНТ, говори, че българското публично пространство се чувства некомфортно при наличието на предавания (и въобще културни случвания) от подобен род, някак си не може да ги преглътне и затова се опитва да ги маргинализира или игнорира. Това обаче няма да помогне, защото знаем: "Пътеводителят е достоверен, действителността често греши". А грешките на действителността са най-чести и силни по време на националните празници.
Никой не може да спре пародията, когато самият живот е пародия.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин


Пътеводителят е достоверен.
Действителността често греши.