Николай Даскалов (1924-2001) е сред художниците, познати на сравнително тесен кръг ценители. Многобройните му произведения обаче носят духа на голямото изкуство. Роден е във Варна. Следвал е философия, работил е в "Българска кинематография", в издателство "Народна просвета" и като художник-проектант в музейни експозиции. Имал е самостоятелни изложби в София, Варна, Балчик, Сарагоса, Туенте Фодос (Испания), Добрич, Габрово...
От 21 февруари до 20 март галерия "Саис" показва ретроспективна изложба на Николай Даскалов, наречена "Отвъд видимото". Включени са множество живописни произведения - пейзажи от Балчик, Несебър, Трявна, създадени през 60-те, 70-те и 80-те. Включен е цикълът "Маски", изграден от композиции, близки до конструктивизма и абстракцията, както и цикъл абстрактни рисунки с черен и цветен графит, създаден между 1994 и 1998 г.
Разчитам и се осланям на вътрешното си усещане за светлина, цвят и звук, споделя художникът в непубликуван разговор с Ани Добринова. Според тяхната организация и хармония се реализират и формите върху платното. Разгъват се. По-нататък в зависимост от прецизността на тази организация и нейните връзки - съответно и формата върху платното се усъвършенства и започва да излъчва по-ясно съдържанието си. В този смисъл аз се опитвам не да меня формата, а да я развивам.
Този вид усещания са като космическо откровение.
Скоростта на ситуиране на тези откровения и на техните връзки произтича отвътре. Значението на тази скорост, обаче, е предопределящо за присъствието на формата и на цвета - това е много важно, но не винаги се разбира от всички нас.
Цветността е вид доказателство за формата. Цветността прецизира формата. Материалното излъчване на светлината е доказателството дали търсенето е в правилната посока и дали намерената скорост е подходящата. Ако концентрацията на цветността не е точна и чиста - то посоката не е вярна, а това, което се излъчва, е отрицателно.
Посоката прецизира мисленето, а мисълта ражда едно ново съдържание за света.


С.П.