Взаимопомощ
Да дарим уместна среда на една книга?
Тогава нека четем "Франция в мемоари, писма, дневници" (тематичен брой на сп. "Панорама") чрез "Личният дневник - без адресат" - статия от Жан Русе, публикувана в посветения на Женевската литературоведска школа брой на сп. "Литературата"...
Мария Георгиева, съставител и редактор на бр.4/2002 на "Панорама", е избрала съчинения от Гибер дьо Ножан, Пиер Абелар, Гийом дьо Сен-Дени, Пиер дьо Л'Естоал, Куртил дьо Сандрас, Абат дьо Шоази, Жан Мартей, абат Морле, Жан-Мари Дегине, барон Осман, барон Моле, Пиер дьо Боадефр, Пиер-Етиен Помие - сиреч пред нас са текстове между XII век и 11 септември 2001, между манускрипта и публикацията в Мрежата.
Стоян Атанасов, вдъхновител на 14-15 книжка на "Литературата", е избрал мостри от Жан Старобински, Роже Драгонети, Бернар Ганьобен, Мишел Жанре, както и фокусирани върху авторитета им работи на Албена Стамболова, Весела Генова, Рени Йотова (и, разбира се, част от Цветан-Тодоровата книга "Задължения и наслаждения").
По-конкретно. Когато четем броя на "Панорама", следва да имаме наум важните твърдения на Жан Русе: "Всеки друг текст може да бъде препрочетен от автора, за да бъде прегледан, поправен, цензуриран, преиздаден или отхвърлен; но четенето на дневника не е случайно: да пишеш и да препрочиташ това, което си написал, са взаимно допълващи се действия, в които бихме могли да забележим проява на един предполагаем нарцисизъм, който се оглежда в своята собствена реч". И още "...противно на това, което можем да очакваме, жанрът, който осъществява най-голямо припокриване на съобщението и случването, не е дневникът, а модерната фикция"...
Защото между двата цитирани от "Литературата" параграфа спи настоящата "Панорама". И очаква читателят да я събуди...

М.Б.