Смесеният хор на БНР на 50 години
Третият концерт от "Златния цикъл на симфониците" неотдавна отбеляза и половинвековното присъствие на Смесения хор на БНР в българския музикален живот. Програмата бе избрана и поднесена на публиката от главния диригент на състава Методи Матакиев.
Юбилеят на радиопевците със сигурност се е запомнил от присъствалите на концерта в зала "България".
Особено атрактивна бе втората част - изцяло с оперни хорове от Джузепе Верди, Пьотр Илич Чайковски и Александър Бородин. Сред тях се вплете и хорът на кукерите из оперетата "Бунтовна песен" на Георги Златев-Черкин. А колкото до първата, акапелна част - тя включваше мадригална, сакрална музика, неокласика, ортодокс и съвременна българска музика.
Спомням си думите на дългогодишния главен диригент на Радиохора - маестро Михаил Милков, който обичаше да казва: "Тук, в този състав компромиси няма. Или можеш, или не можеш. Това е начин на работа!". Явно тази практика през годините се е оказала успешна, имайки предвид възторжените отзиви в чужбина след всяка концертна изява на хористите. Факт е, че до този момент все още няма друг български хор, пял на сцената на Миланската скала. Радиохорът е имал шанса да стъпи в прочутия храм на оперното изкуство през 1981-ва година и да участва в операта "Лоенгрин" на Вагнер - постановка на Джорджо Стрелер под палката на Клаудио Абадо. Десет години по-късно, отново в Италия, съставът е пял с голям успех в операта на Стравински "Похожденията на безпътния".
Много са звездните му мигове, но не липсват и сътресения - особено след оттеглянето на маестро Милков през 1994 година. Той освен всички други качества притежаваше и великолепно чувство за хумор; дори най-тежките репетиции успяваше да разведри с богатия си, цветист речник. Създаваше атмосфера с много висок емоционален градус, но без следа от скука. Епоха е неговото присъствие в този състав - цели четирийсет години.
Днес естествено нещата са коренно различни. Радиохорът има нов облик, защото изискванията и вкусът на Методи Матакиев са други. Той е специализирал оперно-симфонично дирижиране във Виена, работил е в Хоровата капела "Светослав Обретенов", бил е главен диригент на Русенската опера и диригент в Софийската национална опера. Познава детайлно човешкия глас и певците обичат да работят с него. По друг начин се шегува, съвсем различно преминават репетициите с него, но истината е, че за хористите е безспорен авторитет.
Като наследник на Михаил Милков той продължава думите му за начина на работа с професионалистите така: "Принципно компромиси не бива да има, но в края на краищата - живи хора сме ... Животът е пълен с компромиси."

Мануела Манчева