Уникалната изложба на Иван Русев, представена в Националната художествена галерия, разкрива нови измерения в смятаното за статично скулптурно изкуство - оригиналната концепция за композиране и осветление на отделните обекти създава почти нереална атмосфера в познатото ни изложбено пространство. От мрака изплуват вибриращите назъбени силуети на множество мраморни колони - сякаш отломки от древността... Като че ли колоните, свободно стоящи или обединени в композиции от няколко части, както и зейналите отвори на разсипано от времето и опустяло градище, ни посочват непроменливите стойности в изкуството. Едновременно с това, привидно застиналите каменни фигури създават усещането за пулсация, вътрешно движение и бликаща енергия. Придвижването през изложбата е съпроводено от тих шепот, напомнящ ромона, характерен за скрития в пещерите живот...
Особено радостно настроение носи една от залите, която разкрива крехък свят, изтъкан от фини каменни паяжини. Ликуващото ни въображение разпознава в мраморните силуети на множеството причудливи, като че ли неръкотворни, структури някое царство от приказките, което би се стопило при най-лекия повей. Обединени по този начин, мраморните колони на Иван Русев (отделни групи от които сме виждали моногократно, включени в различни експозиции) създават емоционален трепет, който ни кара да притаим дишането си, за да станем съпричастни с тайнството.
Изложбата продължава от 27 февруари до 27 март. В някои от следващите броеве "Култура" ще публикува по-обстоен анализ на изложбата.

Светла Петкова