Спасителка в ръжта

Росица Пиронска - по-различна отпреди. По-прибрана. По-мила. По-сгушена в смисъла. По-лечебна. Отдръпнала се от постмодерните водовъртежи и охолства. Ангажирана "да ти избере буква". Ясна. Конкретна. Сюжетна. Като спасителка в ръжта на словото. Налучкала примерите си "под мекото слънце на зимата". "Не на себе си, а срещу, до, около". Грижовна и обилна, търпелива към саксиената самота на цветята. Подвижна. Търсеща обитаемото, градския шум. Свикваща. Харесваща се и там. Утоляваща подозренията си навсякъде - от най-сантименталните кътчета на пространството до най-безличните.
Росица е последователна. Не обича историята. Но знае, че "всичко, което обича, умира". Лятото й трепери от студ. Припевите на вдъхновението й рисуват "димен стълб в небето". Това е нейният "дим над водата". Росица разказва стиховете си като кратки, но преждевременни приказки. Според "птичата логика". Имам чувството, че думите й ококорено тършуват в мен, разнообразяват ме, димят. Сетне учтиво ме прикриват. Остъкляват дефинициите и дефицитите ми със смелост. На моменти стиховете ми се причуват като заклинания. По-скоро вклинявания.
Росица опитва да "заличи всички улици с посока". Сетне е тя-и-той. Сетне подслушва стъпките на хората, "разсеяни като водни лилии". Стъпките, които "нямат ритъм". Росица презира "вътрешността без лице". Преразказва любовта си всред "балканското спокойствие витаещо наоколо". Мечтае предели, докато "светът върви танцувайки".
Не ми остава нищо друго, освен още малко да си поиграя на "Ръж":
Време/ когато всичко ще е залез/ и ти ще си ръжта/ и аз ще съм ръжта/ вместо към/ срещу ще тръгнем//поискай да замина / ще остана/ поискай да остана/ ще е късно// ръжта ще е прокълнала.
А на другия ден "започвам да се храня с всичко, в което има ръж". Време ми е "да израсна и в тази страна".

Петър Петров





Росица Пиронска.
Ръж. Стихове и фрагменти.

ИК Литавра. София, 2002. Цена 2 лева.