Един литературен преглед
Традиционният литературен преглед на Сдружение на български писатели се състоя на 7 март т.г. в зала "Вяра" на Столичната градска библиотека. Председателят на творческата формация Михаил Неделчев отбеляза, че по традиция съставът на присъстващите е камерен - "въпреки че повечето колеги не проявяват интерес, ние сме убедени, че прегледите са необходими".
Заместник-председателят на Сдружението Пламен Дойнов представи литературата на 2002 г. като "последната междувековна" и оцени положително възраждането на литературните награди, в частност назовани от него "награди-инвестиции", присъдени както от книжарската верига "Хеликон" (спечелена от Алек Попов), така и от самото Сдружение (спечелена от Мирела Иванова).
Като значими поетически творби през изминалата година Дойнов спомена следните книги: "Еклектики" от Мирела Иванова ("издадена след 7-годишна творческа пауза"), "Америките ни" от Пламен Антов ("писмо в бутилка на българския постмодернизъм", цитира Бойко Пенчев докладчикът), "Малки дни" от Петър Чухов ("успешни лирически опити с известни имена"), "Азбуки" от Амелия Личева ("граматика на раздвоението между детството и зрелостта"), "Цитаделата" от Георги Тенев ("площадна поема, която не предизвика дебата, който заслужаваше")...
Сред дебютиращите лирици заместник-председателят Дойнов забеляза книгите на Марио Коев, Александър Иванов, Елена Янева, Милена Радева, Ралица Михайлова и добави, че струпването на нови книги на голям брой поети през миналия декември не проработило добре за внимателното им четене.
От позицията си на участник в комисията, журираща наградата "Хеликон", Пламен Дойнов обгледа и прозата, издадена през 2002 г., ползвайки списъка на месечните й номинации и оставяйки на "по-сериозните да говорят по-подробно".
"В бъдеще трябва да очакваме литературата социално да отзвучава в проекти, да диша чрез проекти", каза още Дойнов и отчете "изненадващата ретроутопичност" на литературните сбирки на Центърa за академични изследвания, "всеядната политичност" на "Творци на живо" на Анго Боянов и "все по-тавтологичните рецитали" на Тома Марков.
Важните според заместник-председателя Дойнов автори на критическа литература през 2002 г. са Инна Пелева, Албена Хранова, Милена Кирова, Даниела Колева, Бисера Дакова, Елка Димитрова и Михаил Неделчев...
(Импровизираното изказване на Пламен Дойнов слепяше изрезки от вестникарските му публикации през годината.) Вторият докладчик на сбирката Юлиян Жилиев заяви, че за първи път чува по-голямата част от белетристичните заглавия и лаконично говори само за две книги: антологията "Българската маринистика" и романа на Влади Киров "Юридически казус". Недостатък на споменатата антология според Жилиев е "липсата на датировка и сведения за някои от авторите", а "Юридически казус" бил показвал "пренасянето на самия пренос"...
Михаил Неделчев започна своя преглед с "Критика на прелома" на Милена Кирова, която "успешно представя цялостна, фактографски подробна, литературно-историческа визия, несъобразяваща се с външни на литературата йерархии". "Кирова е Алберт Гечев на 90-те", декларира Неделчев. Той говори за автори като варненския писател Ангел Ангелов, които имат своя публика в други български градове, но остават непознати в София. "Това показва лошата обозримост на българското литературно пространство. Велико Търново, например, е самостоятелна и самодостатъчна литературна и културна губерния", подчерта Михаил Неделчев.
Друг проблем според него е разпадането на литературните публики на читатели, които четат самите книги, и читатели, които четат предимно литературната периодика.
Михаил Неделчев спомена сред авторите на "книги, които не се поместват никъде" Елка Константинова, Георги Вл. Попов, Палми Ранчев, Пламен Антов, Пламен Дойнов, Петър Чухов, Рафаел Смирнов, Пламен Пенев, Александър Иванов, Явор Константинов, Калин Раймундов.
В заключение Неделчев изрази учудването си, че "в някои литературни среди се създава пренебрежително и отрицателно отношение към Алек Попов като към масов автор, който не заслужава нашето внимание".
Председателят бил несъгласен с такива оценки, защото "всеки автор има право да се насочи към по-широка публика, без да губи от сериозността си".
В продължилата дискусия Митко Новков определи изминалата литературна година като "година на критиката". Точно критиката, според Новков, трябва "да преодолее разпадането на литературната публичност и да събере литературния дискурс". "Най-добра книга за 2002 г. е "Неведоми пътища" на Красимир Крумов, тя сочи тенденцията за придърпване на социалното равнище към по-високи плоскости", каза още публицистът.
На финала литературният преглед обвини медиите за неадекватния начин, по който те говорят за култура. Подхвърлиха се идеи Сдружението да организира дебати с медийни представители за стратегиите за представяне на съвременна българска литература. Или пък да подготви проект за телевизионно предаване за култура.

Анахит Хачикян