Явор Гърдев поставя Марат/Сад
- Вие сте драматург и ръководител на продукцията на новата постановка на Явор Гърдев във Варненския театър "Марат/Сад". Бихте ли представил накратко проекта?
- Пиесата е на Петер Вайс. Публикувана е за пръв път през 1964 година. Премиерата във Варненския театър, който е един от копродуцентите на спектакъла, ще бъде на 20 март. Явор Гърдев от няколко години е имал идеята да постави пиесата. Това става възможно чрез копродукцията с "Теорем" въз основа на програмата "Култура 2000" на ЕС. Те му отпуснаха бюджет, в който влиза и показването на спектакъла на европейски сцени. Първо през юни в театър "Хебел" в Берлин, във Франция на фестивала "Ла роз де Ван" във Вилньов Д'аск и в театъра в Утрехт, Холандия. Ще има, разбира се, и други турнета, не само в Западна Европа. Надяваме се, естествено, че спектакълът ще бъде игран и на различни места в България.
- На какъв език ще говорят актьорите при толкова международни турнета?
- Пиесата е преведена на български от Федя Филкова. Всички представления, както и тези по време на турнетата, ще бъдат играни на български. Това е българска продукция. Няма да има езикови миксове, а просто субтитри, каквато е вече общоприетата практика. Ще има известни трудности, защото текстът на Петер Вайс е съкратен на места или променен от Явор Гърдев и ще трябва обратен превод. Има някои особености в текста на Вайс, които вече не са актуални и трябва да бъдат адаптирани, да бъдат сложени в модерен контекст.
- За малко бих ви върнала към копродуцентите на спектакъла. Това са театрите, където ще играете, членове на организацията "Теорем", а от българска страна - "Триумвиратус арт груп" и Варненският театър. Има ли нещо, което ги обединява?
- "Теорем" е "шапката", която обединява копродуцентите от западноевропейските държави. Основан е през 1998 г. на Авиньонския фестивал. Намерението е било да се даде възможност на Запад да бъде показван повече източноевропейски театър. Несъответствието между броя на спектаклите от Изток и от Запад, показвани на фестивалите, е било очевидно. Основната причина, разбира се, е била финансова. Затова театрални директори и режисьори се събират и се обръщат към ЕС за изготвянето на програмата "Култура 2000", която предоставя средства за международни и интердисциплинарни продукции, инициира и организира срещи, семинари и програми за обмен. От 1998 г. в "Теорем" като асистентка работи Натали Вимьо. Тя координира тази програма. Познава много добре театралната ситуация в Източна Европа. Тя покани и Явор Гърдев в Авиньон, за да представи проекта си. "Теорем" има 22-ма члена и проектите се одобряват чрез гласуване.
- Постановъчният екип също толкова международен ли е, или вие сте единствената чужденка в него?
- Аз придавам известна екзотичност на екипа, защото това още не е типично за българския контекст. Но в европейските театри съвсем не е необичайно. Трупите често пъти се състоят от хора от различни националности. Във "Фолксбюне" например Франк Касторф работи с Жанет Спасова, с руски актьори...
- А вие самата работите ли в определен театър в Германия, или сте на свободна практика?
- Аз съм завършила германистика. После се ориентирах към театъра. Заедно с една колежка, Ане Пасау, ще продуцираме фестивал в Берлин, който ще се нарича "Рostidentities". В това има и игра на думи: post - Ost (изток), т.е. онова, което идва след "Изтока", след отварянето към Изтока. Интересувам се не от това, на което просто се лепва етикетът "Изток", а от театралните идентичности, които могат да се открият тук. В момента съставяме програмата и търсим спонсори в Германия.
Не обичам понятието "източен театър". За мен то е само географско определение. Интересувам се от театъра в България, Македония, Сърбия, но "Изток" според мен се е превърнало в етикет. Разбира се, че има разлики, но смятам, че страните все повече се приближават една към друга. Повече, отколкото някои хора искат да признаят. В западния дискурс доминира една тенденция, която се опитва да изолира, да прокарва граници, с които да избута "Изтока" навън. Но конструирането на някакъв примат не отговаря на реалността. Затова за мен е много по-интересно да разбера доколко границите наистина отпадат, доколко съществува сътрудничество извън националната определеност.

- Какво печели Явор Гърдев от тази международност на проекта - финансова независимост, която му осигурява свободата да следва собствената си естетика, или има и нещо друго?
- Предимството е, че в случая креативността не се провокира само от недостига. Има идеи, за чиято реализация просто трябват средства. Специално този спектакъл ще е малко по-скъп. Използват се видеотехнологии, които биха били скъпи за бюджетите на тукашните театри. Освен това в случая сам може да реши с кои актьори да работи, как да изглежда цялата продукция. Разбира се, има неща, които не могат да се решат само с бюджет. Това си личи и от манифеста на "Триумвиратус". А има и проблеми, които са напълно извън театъра. Например парното. Това, че театърът не се отоплява, много пречи на репетициите. Но кметът на града смята, че не е работа на общината да поддържа държавен театър.
- От манифеста на "Триумвиратус" оставам с впечатлението, че Явор Гърдев ще иска да бъде максимално провокативен с представлението си. Можете ли да определите отделните пунктове на тази провокация?
- Това няма да бъде провокация заради самата провокация. Надявам се, че ще има някакво по-трайно въздействие. Че ще засегне теми като тази, какво всъщност привлича театралния зрител към театъра. Явор Гърдев се опитва да наложи своя, много самостоятелна естетика, която мисля, че тук, у вас, поне в началото ще отблъсне "редовия" зрител. Това не е типът театър, който е просто шарено, приятно прекарване на вечерта. Явор Гърдев би могъл да ви отговори по-точно на въпроса. Аз съм само посредник, но мисля, че става дума за теми, които отдавна го занимават. Теми, които споделя с Иван Станев, респективно с Батай и неговата "История на окото". Някаква трансгресия между Батай и Сад.
- Смятате ли, че в чужбина представлението ще бъде провокативно по същия начин, по който, според вас, ще провокира тук?
- Трудно е да се каже. Не мога да предвидя. Още повече, че на Запад пиесата има своята постановъчна история. Мисля, че тук "Марат/Сад" не е поставяна. В този смисъл тази пиеса на Петер Вайс е още "бял лист". И това може би е най-добрата позиция за провокация. Но в Германия или Франция, естествено, ситуацията е съвсем различна. В Германия поставянето на тази пиеса вече има история, предходни интерпретации, своеобразно "културно натрупване", от което не може да се избяга. Там неминуемо съществува съзнанието за постановки като тази на Конрад Швинарски през 1964 г. в Западен Берлин, на Пертен през 1965 г. в Рошток и последната интерпретация, дело на Филип Тидеман в "Берлинер ансамбъл" през 2000 г. Също така се помни представлението на Питър Брук в Англия.
- Явор Гърдев само текста на Петер Вайс ли използва, или вмъква и други автори?
- Основно Петер Вайс, но има и някои неща от маркиз Дьо Сад. Всъщност още се работи над окончателния вариант. Очакваното разминаване в приемането на пиесата тук и на други места е едно от любопитните неща в проекта. Аз съм от Германия и моята култура е формирана там. Виждам, че моят поглед към пиесата често е напълно противоположен на този на Явор Гърдев. Това придава един особен вкус - да погледнеш своята собствена култура през очите на някой друг.
- Отново се връщам на манифеста на "Триумвиратус". Как би звучал подобен текст в Германия например и толкова ли по-различна според вас е нашата ситуация?
- На друго ниво в Германия проблемите са подобни.
- Въпрос на ниво ли е?
- Да, по-скоро на институционализиране на процесите. И в Германия може да се сблъскате със същите проблеми. Но ако там напишете памфлет или революционен призив, въпросът е дали ще се чуе. В по-голяма страна е по-трудно да формулирате революционни идеи по отношение на театъра, защото въздействието няма да е толкова директно. За да бъдете чути, ще ви трябват много по-голям брой медии. Лесно е теоретично да формулираш нещо, трудно е обаче да го пресътвориш на сцената, да му намериш естетическа форма. Мисля, че тезите на Гърдев и представлението му взаимно се допълват.
- Бяхте споменала, че във Варна се каните да направите семинар за учениците от две гимназии с преподаване на немски език. Каква е целта на семинара?
- Искаме да погледнат зад кулисите, да им покажем как функционира машината на театъра, как се работи с текста, какво значи интерпретация, каква е ролята на режисьора. Ще има четири семинара. Веднъж седмично преди премиерата ще каним от 15 до 20 ученици в театъра. Ще заснемем репетиции, ще обсъждаме заедно. Искаме да им създадем понятие за театъра и съзнание за институцията театър. Във времето на видеото и телевизията с безброй канали е трудно младото поколение да бъде ентусиазирано за театър. А обикновено и репертоарът на сцената не отговаря на това, което те биха искали да видят, а по-скоро на вкусовете на родителите им.

Разговора води Ирина Илиева



Разговор с
продуцентката на спектакъла
Дагмар Пфенсиг