Марат/Сад
За собствената си коса от блатото да се измъкнеш,
навън с вътрешността да се обърнеш
и с ново зрение да видиш този свят.

Петер Вайс, Марат/Сад

Марат/Сад може да се случи режисьорски само под формата на атентат срещу мен самия.
Марат/Сад изисква от нас да оставим на гардероб арсенала си от театрални пистолети, картечници, топове (и пушки, които гръмват в еди-кое си действие). Вероятно ще задържим някоя и друга по-дребна цев в чорапите си, но основните муниции трябва да сдадем.
Марат/Сад трябва да отвори с мазолести от компютърни клавиатури ръце пробойна в бастиона на театралната магия, да опредмети и разконспирира мистификационния характер на последната.
Марат/Сад трябва да бъде едно голямо сбогом на илюзиите за драматичното и неговата предполагаема духовна стойност.
Марат/Сад трябва да екзекутира красивата театралност с всякаквите й там пластични нюанси, дълбочини и прочие дребнобуржоазни глезотии, за да я замести с бруталната равност на дигиталните очи, които виждат в плоскостта на очевидното и повече не им трябва, за да бъдат гневни, т.е. живи.
Марат/Сад трябва да кресне с хрипливия вик на едно поколение, на което много му липсва, че поколението на неговите родители не е могло да има своята 68-ма (или че е искало да я има недостатъчно силно).
Марат/Сад иска да се конфронтира с ленивия вкус посредством набор от самоволни, неприлични и професионално неиздържани жестове.
Марат/Сад твърди, че професионализмът може да бъде и форма на отказ от професионализма за сметка на разни примамливи случайности.
Марат/Сад - шут в задника на обичния "Квартет". И дупка в тюла му.
Марат/Сад няма да проектира мечтаната Европа като септичен и захаросан рай, към който трябва да търчим на подскоци, а като слабо място, като травматична точка на собствената ни идентичност, изпълнена с негативна митология и исторически предубеждения.
Марат/Сад няма да тича с астматичен бяг след прожектирания от другата страна на завесата "добър живот", който ни прави толкова нервни и нетърпеливи, че вече почти не виждаме някакъв смисъл в своя собствен живот.
Марат/Сад няма да вярва, че добрият живот е там, където не сме.
Марат/Сад от гребена на якобинския си гняв ще хвърли и един последен съучастнически салют към изтипосания по тениските на пост-силиконовите революционери Че Гевара.
Марат/Сад ще се опита да връчи по една спасителна инжекция на закъснелите деца на революцията, които вече нямат шанса да бъдат изядени от майка си. Поради което се налага да се изядат сами.

Явор Гърдев