На война срещу Разума
Има една стара история за Оливър Кромуел. След като превзел ирландския град Дрогеда, събрал жителите му на главния площад и наредил на своите помощници: "Тъй! Сега избийте всички жени и изнасилете мъжете!" Един от лейтенантите рекъл: "Прощавайте, господин генерал. Нямате ли предвид обратното?" А от тълпата се обадил мъжки глас: "Трай, бе! Господин Кромуел знае какво прави."
Ни повече, ни по-малко - гласът на Тони Блеър: "Господин Буш знае какво прави." Работата е там, че г-н Буш и неговата клика наистина знаят какво правят и Блеър, стига действително да не е онзи дезориентиран идиот, на какъвто често прилича, също знае. Много просто - Буш и компания са решили да овладеят света и световните природни запаси. Въобще не ги вълнува колко народ ще затрият в това начинание. А Блеър ревностно ги придружава. Той загуби подкрепата на Лейбъристката партия, не го подкрепя и страната му, нито пък прословутата "международна общност". Как ще оправдае въвличането на държавата във война, която никой не желае? Никак. Единственото, което може да направи, е да се спасява с реторика, клишета и пропаганда. Хич и през ум не ни минаваше, когато гласувахме да дадем властта на Блеър, че един ден ще го презираме. Идеята, че упражнява влияние над Буш, е смехотворна. Неговото коленопреклонно съгласие с щатското показване на мускули - жалко.
Показването на мускули, разбира се, е вековна традиция на САЩ. В обръщението си към гръцкия посланик през 1965 година Линдън Джонсън заявява: "Да ви таковам и парламента, и конституцията. САЩ е слон. Кипър е бълха. И Гърция е бълха. Ако тези две приятелчета продължават да му докарват сърбежи, слонът може просто да ги смачка с туловището си, хубавичко да ги сплеска." Казва го съвсем сериозно. Скоро след това полковниците, подкрепяни от САЩ, взимат надмощие в Гърция и гърците изкарват седем години в ада. Що се отнася до щатския слон пък, той порастна до чудовище с гротескни размери отвъд всяко приличие.
"Специалната връзка" между САЩ и Великобритания доведе през последните 12 години до смъртта на хиляди и хиляди хора в Ирак, Афганистан и Сърбия. И все по пътя на американско-великобританския "морален кръстоносен поход" за възцаряването на "мир и стабилност" на Земята. Използването на обеднен уран във войната в Залива бе особено ефикасно. Радиационните равнища в Ирак са потресаващо високи. Раждат се бебета без мозък, без очи, без гениталии. А ако имат уши, усти или ануси, всичко, което изтича оттам, е кръв.
Естествено, Блеър и Буш са съвършено безразлични към тези подробности, да не забравяме и очарователния, ухилен, лъжлив Бил Клинтън, който бе посрещнат на крака и с овации на конгреса на Лейбъристката партия. За кое точно? За изтребването на иракски деца? На сръбски деца?
Буш каза: "Ние няма да допуснем най-ужасните световни оръжия да останат в ръцете на най-ужасните световни лидери." Точно така. Погледнете в огледалото, другари. Това сте вие. Понастоящем САЩ разработват сложни системи от "оръжия за масово унищожение" и са готови да ги използват където свари. Нещата там отдавна са далеч извън рамките международните споразуменя за биологическото и химическото оръжие, Америка не дава никой да инспектира нейните собствени фабрики. Държи стотици афганистански затворници в Гуантанамо, без да им позволи да се защитят, защото на практика са обвинени без доказателства и обречени да останат там завинаги. Настоява за имунитет пред Международния наказателен съд, умонепостижимо искане, което обаче сега се подкрепя от Великобритания.
Толкова лицемерие зашеметява. А срамната сервилност на Тони Блеър спрямо криминалния американски режим унижава и позори страната.

Харолд Пинтър,
"Редпепър", декември 2002 г.