Рисковете
на лежерния антиамериканизъм
Антиамериканизмът бива два вида: унищожителен и light, лежерен. Първият е антиамериканизмът на фанатизираните терористи, които ненавиждат Съединените щати заради мощта, ценностите и политиката им и са готови да убиват и умират, само и само да причинят вреда на американците. Вторият е антиамериканизмът на онези, които се изсипват по улиците и медиите, за да приказват срещу САЩ, но нямат намерение да разрушават.
Както "лежерните" противници на Америка, така и самото американско правителство живее с илюзията, че антиамериканизмът, който не стига до терористични актове, е без значение. Първите ще ви кажат, че обичат страната, но не уважават политиката й, а да се критикува правителството е здравословно. Те, разбира се, са прави, че международната реакция на инициативите на САЩ помага да се ограничат едностранчивите крайности, грешки и двойни стандарти на една свръхсила, която често действа в съгласие с прекалено тесни интереси и цели, формулирани от националната й политика. Но грешат, когато си въобразяват, че техните генерални обвинения остават без последици - главно защото словесните нападки срещу американската политика подклаждат много по-дълбоки и всеобхватни омрази срещу Съединените щати, неговото правителство и народа.
Въпреки че зачитат ценностите и принципите, които Съединените щати представляват, активистите на лежерния антиамериканизъм подриват устоите на въпросните принципи и осуетяват сигурното им популяризиране в чужбина. В крайна сметка, за международен авторитет, освен реална сила, е необходима и легитимност. Тя идва от приема, който получаваме от другите - те не само трябва да са съгласни, но и с удовлетворение да посрещат упражняването на въпросния авторитет. Може да се сметне, че легитимността на САЩ в чужбина бе донякъде уронена от склонността на Джордж Уокър Буш да се изразява крайно и да действа самостоятелно, за да наложи волята на правителството си над останалите. Но неговите маниери бяха изтълкувани в по-голямата част от света през призмата на една много по-стара от управлението на Буш неприязън към САЩ. Истината е, че автоматичното отхвърляне на инициативите на САЩ, типично за лежерния антиамериканизъм, може да се окаже толкова опасно за света, колкото и даването на абсолютен карт бланш на свръхсилата, за да упражнява мощта си без оглед на ограниченията, налагани от международната общност.
Преди няколко месеца една неправителствена двупартийна група от престижни щатски експерти по външна политика проведе поредица от дискретни срещи, за да обсъди загрижеността си във връзка с надигащата се вълна от антиамериканизъм по целия свят. Накрая групата изложи съображенията си в частно писмо до Буш, в което привлече вниманието му върху спешната нужда от действия по въпроса. Членът на правителството, помолен да връчи писмото, отговорил, че писмото няма да има кой знае какъв ефект, ако не обяснява детайлно конкретната цена на антиамериканизма.
Понастоящем Тони Блеър, Хосе Мария Аснар, Силвио Берлускони и Висенте Фокс например могат да обяснят ясно и детайлно колко струва лежерният американизъм, обхванал техните общества. Факт е, че в собствените им страни им е все по-трудно да подкрепят Буш, който на свой ред разбра, че едноличните акции излизат прескъпо и са изключително рисковани, колкото и да му харесва да се показва непоколебим в изявленията си. Много от проблемите, с които се сблъскват САЩ, само ще се задълбочат, ако опитаме да ги решим самостоятелно. Естествено, можем да завземем Ирак без благословията на ООН. Но армията ни се нуждае от бази в други страни, нашите агенти-антитерористи изпитват необходимост от подкрепата на чуждите тайни служби, нашите финансови регулаторни органи трябва да работят в тясно взаимодействие с чуждите, а нашите агенции за национална реконструкция в Афганистан, а не след дълго и в Ирак, изискват помощта и средствата, които всички останали страни могат да отпуснат.
Съединените щати откриха, че в постигането на международните си цели зависят не по-малко от доброто желание на други правителства, отколкото от смъртоносната ефикасност на собствената си армия. На свой ред въпросното добро желание е във висша степен зависимо от настроението и позицията на съответните национални електорати. Затова световният подем на лекия антиамериканизъм е опасна тенденция. И не само за американците.

Мойзъс Наим,
главен редактор на сп. "Форин полиси", "Ел Паис", 22 февруари 2003г.,
със съкращения