Четенето не изисква дори дарба и отхвърля възможността към него да се прибягва като към естествено право. Нито авторът, нито читателят, никой не е надарен, а онзи, който усеща дарба в себе си, най-силно изпитва чувството, че не притежава дарба, чувства се съвсем безпомощен, далеч от способността, която му приписват, и тъй както "да си човек на изкуството" означава да пренебрегнеш факта, че изкуството вече съществува, че светът вече съществува, да четеш, да виждаш или да слушаш творбите на изкуството изисква повече незнание, отколкото знания, изисква знания, в които е вложено едно огромно незнание, и дарба, която не е предварително дадена, дарба, която всеки път се получава, придобива, губи, когато забравиш за самия себе си.

Морис Бланшо


Из Литературното пространство в превод на Весела Антонова (ЛИК, С., 2000, под редакцията на Бояна Петрова)