(Зло)Употребата на Андрешко
Краткият разказ на Елин Пелин "Андрешко" е един от 32-та, включени от автора в цикъла разкази от периода 1901-1906 г. (има още 9 невключени). Това означава, че е написан преди век. Аз не съм нито литераторка, нито литературна критичка, а се занимавам професионално с история. Затова ще се опитам да погледна на разказа, както и на образа на този беден селянин, от гледна точка на епохата - тогавашната и днешната.
Защото става дума за днешната злоупотреба с образа на Андрешко, а не, например, защо Елин Пелин го е създал, какво е било въздействието му върху онова общество (в което много хора като Андрешко не могат да четат), или пък за интерпретацията му в годините на държавния социализъм, когато разказът се изучаваше в училище.
През последните години Елин-Пелиновият герой Андрешко започна да се цитира в българската преса, най-вече в масовата, като събирателен образ на редовия българин, изобразяван като хитрец, опитващ се да измами държавата заради интереса си. Поводът да се реша най-после да изразя несъгласието си с тази теза е разговорът на Христо Буцев с проф. Драгомир Драганов във връзка със 125-годишнината от възстановяването на българската държава (публикуван в бр. 9 от 28 февруари т.г. в "Култура"). Оставям настрана пародийното представяне на българската история през вековете (то беше запазена марка на Николай Генчев, макар в друго време и с друга цел); ще се спра само на Андрешко. Цитирам: "Та, изглежда, през цялото време нас са ни управлявали бедняци. За бедняка Андрешко наистина е герой. Какво прави беднякът, като дойде на власт - гледа да натрупа. И краде държавата... Имаме си и ген. Български. Генът на Андрешко." И какво излиза? Че бедите на България идват от хитростите, с които бедните й граждани се опитват да я измамят.
Да се върна на разказа. Подозирам, че повечето от българските политици и политолози, използващи образа на Андрешко, или отдавна, или въобще не са го чели. Просто тезата, че вината за всичко е в бедните, но хитри българи, ги устройва напълно - бирникът от разказа го казва ясно: "Сиромах човек - жив дявол!". Откъде идва тезата за хитростта на бедняците, в случая на Андрешко? Ами, не от действието, описано в разказа, а от думите на бирника, който още в началото заявява: "А-а - Андрешко... Хитрец си ти-и-и! Всички станахте такива. Лукави станахте вие селяците. Знаете само да лъжете и хитрувате... И как се преструвате! Гледам ги в съдилището... Овчичка, такъв, глупав, пък той цял вълк! Играят си със съдията." Ето, това е. Ето кой е определил българския селянин (тогава 80% от българите, сега много по-малко, затова пък бедняците са около 80%) като хитрец, саботиращ усилията на държавата. Човекът на властта, при Елин Пелин - бирникът, най-мразената фигура тогава. Кой днес определя мнозинството от българите като "Андрешковци", сиреч бедняци, мамещи държавата? Политиците, новата класа на България, която, независимо от цветовите си политически деления, нееднократно е демонстрирала общите си икономически интереси.
Искам да кажа и нещо за онзи, истинския Андрешко. Подозирам, че повечето днешни четящи българи твърде смътно си спомнят за какво става дума. Затова ще припомня, че Андрешко се прехранва от кираджийство - сиреч от превозване на пътници с потрошената си каруца и с двата си дръгливи коня. Пътят до селото е 20 км, което е достатъчно дълго време за това превозно средство. Когато разбира за какво е тръгнал бирникът - да изземе (секвестира) житото за неизплатени задължения на един от бедните му съселяни - Станоя (бирникът неслучайно използва умалителното Станойчо), Андрешко се оказва изправен пред избор. Той се умълчава и си мисли:
"Трябва да му се помогне на човека, трябва да му се помогне... Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбара, инак цяла година ще опъва уши от глад... Трябва да му се помогне - не може инак!". И малко преди да стигнат до селото, Андрешко се решава на нещо необикновено - да вкара собствената си каруца в блатото и да изостави там бирника за през нощта. Защо го прави и какви могат да бъдат последиците за самия него? Прави го, за да отдалечи нещастието от съселянина си с една нощ, да му даде възможност да спаси зърното си, за да може да се изхрани през зимата, а рискува достатъчно: единственото си препитание - каруцата, а и да бъде наказан в съда, тъй като бирникът знае и името му, и къде живее. Дали това решение е символ за хитруване и кражба от държавата? Май по-скоро става дума за толкова рядката напоследък, а и изобщо, солидарност и съпричастие между хората.
Ще обърна внимание и на още нещо. Не на народопсихологията, поведението и рефлексите на управляващите, които, както се вижда, не са се променили за 100 години, а на онези, които описват събитията. Българската интелигенция тогава и сега като че ли е съвсем различна. Тогава не само Елин Пелин, а и повечето талантливи българи изобразяват действителността от гледна точка на мнозинството от народа - селяните, бедните, и я описват със съчувствие към теглото им, като ги смятат за онеправдани, а и с критика към властимащите и с власт злуопотребяващите. Докато днес предпочитат да описват добродетелите на богатите (например Баронови), да изпълняват поръчки на новата политическа класа (повечето от добре платените програми имат такава насоченост) и да пародират исканията и поведението на повечето българи - бедни, следователно хитреци и мошеници, които сами са си виновни за положението. И като подробност от пейзажа се възприема бандитското "първоначално натрупване на капитала", което се извърши пред очите ни през последните 13 години. Важното е да има богати и те да ни спонсорират - това е новата позиция на "съвестта на нацията".
Затова е толкова удобен фалшифицираният образ на Андрешко: той пречи на държавата в лицето на бирника да изпълни мисията си - да изземе зърното на бедния Станоя, за да стане тя достатъчно богата и социална. И тъй като тази теза се лансира поне от няколко години и никой не й се противопоставя, очевидно това е духът на нашата съвременност, на информационното общество, когато общата грамотност позволява също и тотална манипулация и подмяна на ценностите.

Искра Баева

P. S. И още нещо. Г-н Буцев, не мислете, че в България няма историци, които се занимават със стопанска история на социализма, защото, цитирам: "Няма кой. Темата не се харчи.". Тя, темата, може и да не се "харчи", сиреч да не се плащат щедри хонорари като за много други проекти и писания, но има български историци, които са готови да работят и по такива теми - не заради заплащането, а защото това е професионалният им дълг. Ще изброя само няколко с книги по стопанска история на следвоенна България: Любен Беров, Господинка Никова, Илияна Марчева. Наши студенти пишат подобни дипломни работи, а други бивши студенти - и дисертации. Икономическите въпроси са важна част и от книгата ни с Евгения Калинова "Българските преходи 1939-2002".

И.Б.