Джун Фу (вътрешна правдивост)


Отгоре - Сун (вятър, лекоподвижност, гъвкавост, дърво)
Отдолу - Дуй (езеро, наслада, радост, изобилие)
Щастие дори и за прасета и риби. Благоприятно за прекосяване на голямата река. Успех при непоколебимост.
Тълкование: [...] Когато вътрешната правдивост е съчетана с непоколебимост на духа - тогава се постига съзвучие с Небето.*


Ето това се получи.
Сред цялата тази сюрреалистична картина, из която се движим: чудовищни машини, настъпващи към територията на врага; дипломати, които пълзят по планетата да купуват държави; медии, които бранят яростно собствените си правителства и съскат злобно срещу несъгласните с тях; българският външен министър с кимоно инструктира представителя си в Съвета за сигурност от японска градина; представителят пък кима одобрително към Колин Пауъл, който пък по телевизията ни показва дигитални фотоси за някакви платформи; в друга картинка, пак от същия Съвет, съвсем по Корней, дьо Вилпен декламира принципите за свобода и равенство (без братство), на което Джак Стро му отвръща с каламбури като в Шекспиров сън в лятна нощ, двамата доволно се покланят на публиката; някъде в центъра на таблото Джордж Буш омайно почуква по масата: "the game is over", часът на истината настъпи; до сцената с поредните двама скромни африкански превратаджии, които загрижено обещават поредния хляб и щастие за всички, грандиозно и бдящо се извисяват в тогите си новоназначените съдии в новия Международен наказателен съд, на тях китаец, руснак и американец им правят неприлични жестове; призрачни бинладеновци насърчат оплескания с кръв и нафта Саддам да унищожи врага по суша, въздух и вода; в нашия ъгъл наследниците на Джинджич си повтарят унесено заклинанието му от 2001 г.: "Сърбия е отново локомотивът на Балканите", а съвсем долу, току до подписа, почти по Репин, млади министри разюздано пишат успешни CV-та за кандидатстване в мултинационални корпорации, между тях цар къса листчета на маргаритка: "тука има, тука нема"... изпод цялата тази фантазмена сгъстеност на картината, рисувана ни от медиите, прозира ли нещо истинско, нещо истинно?
Можем ли да разберем от нея нещо за разломите в днешния свят, провокирали тези гротескно-бурлескни танци? Разбира се, не. А разломите ни не са от вчера - нека споменем само няколко противопоставяния, които разделят не само държави, но и общества, разделението понякога е в самата човешка личност:
колективен/индивидуален статус на човека, вертикално/хоризонтално устройство на обществото,
линейно/"ризомно" мислене, слово/визия.
Живеем във фалшифицирана действителност. Както казва Жак Елюл, чрез процъфтяването на беграничните изкуствени образи ние заклеймихме скромния и подвижен образ на истината, сведохме истината до действителността, обаче най-странното е, че не става дума за отъждествяване на истината с действителността (нещо, което вече се среща в науката), а за отъждествяването й с една фиктивна действителност, която е буквално нарисувана.**
В тази фалшифицирана действителност, в моменти като днешния, човек е унизен до истински човешкото си положение на скромен индивид, който не може нито да разбере, нито да се противопостави, нито да отклони потока на случващото се от неговата посока. Какво му остава да прави, отвратен и дезориентиран? Да се обърне към оракула.
Според предписанията чинно се съсредоточих, опитах се да си представя планетата, всичко, което я движи, всички протагонисти на очакващите се сблъсъци и хвърлих трите монети. Получи се хекзаграмата от заглавието, това бе отговорът на И дзин.
И сега се питам, какво означава той?

Христо Буцев

* И дзин в "Книгосвят", брой 11/1989 г., изд. "Народна култура"; Чжоу Цзунхуа, "Дао И-дзина. Путь к прорицанию", изд."София", Москва, 1999 г.

** По Жак Елюл, "Унизеното слово", изд. ГАЛ-ИКО, стр. 277.