Прокурори в читалището
Два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища бяха приети в началото на тази година на първо гласуване от Народното събрание. Единият - на Министерския съвет, другият - внесен от група народни представители.
На 4 март т.г. Комисията по култура към Народното събрание обсъди и прие общия законопроект, изготвен на базата на предишните два, който ще бъде предложен за одобрение в пленарната зала, както се надяват вносителите, в най-скоро време.
В досегашния закон не бяха ясно решени два въпроса: за собствеността и за финансирането на народните читалища.
В новите поправки към закона е записано, че "сградите и другите недвижими имоти, които читалищата са ползвали до 1996 г., независимо от начина, по който това право е получено, се предоставят на тези читалища за цялостно, безвъзмездно и безсрочно ползване по смисъла на чл. 56 от Закона за собствеността и влизането на настоящия закон в сила". Т.е. читалища остават "ползватели", а не стават собственици на сградния фонд, каквото е настояването на много читалищни дейци от години...
Във връзка с финансирането се предлага нова алинея: "Държавата и общините субсидират народните читалища. Гласуваните от общинските съвети в бюджетите субсидии за читалищата не могат да се отклоняват от общините за други цели." Практичният въпрос, който много скоро ще възникне след приемането на тази поправка, е: отпусканите субсидии каква част ще покрият от необходимите минимални разходи за пълнокръвната читалищна дейност?
Някои от предложенията, които ще влязат в пленарната зала, наистина могат да предизвикат нови въпроси: защо например прокурорът трябва да иска от окръжния съд да отменя решение на общо читалищно събрание, което противоречи на закона. Това право има всеки член на читалището, без да е необходима подкрепата на прокурора.
Подобен спор може да предизвика и записаната нова алинея в чл. 27, че министърът на културата, преди да отправи искане до окръжния съд за прекратяване на читалището, може да насрочи извънредно събрание за избор на ново настоятелство и проверителна комисия. Свикването на общо събрание би могло да стане и по настояване на определен брой членове на читалището. Но в закона се дава специално право на държавни институции, министър и прокурор да въздействат върху дейността на обществена организация...
Още няколко предложения за промени могат да предизвикат несъгласия в пленарната зала. Както например въпросът за изграждането на съюз или съюзи на народните читалища. Ограничаването в един съюз, не е ли ограничаване правото за сдружение на обществени организации? И какви са тези държавни задачи, които биха могли да бъдат възлагани на Националния читалищен съюз от Министерството на културата, като отгоре на всичко ги осигурява и финансово?
Предстоящото гласуване на многобройни поправки към Закона за народните читалища подсказва, че някои от предложенията ще имат по-скоро формален ефект върху бъдещата читалищна дейност.

Любен Русков