Кифлички на свободата в Капитолия
Когато тези редове излязат от печат, в пълен ход или към края си ще бъде първата фаза от "блицкрига" на Съединените щати срещу режима на Саддам - масирани въздушни и ракетни бомбардировки, включително с 9,5-тонната бомба МОАБ (разработена през миналата година, изпитана в базата Енгин - щата Флорида, тези дни и наричана "майката на всички бомби"!).
Съвсем умишлено изпозвам терминология, позната от навечерието и годините на Втората световна война. Изглежда циклите в човешката история предопределят появяването на кандидати за световно господство. Как и защо стигна до тази химера "най-демократичната страна на планетата"? Преди всичко националният модел на добре работещата американска икономика постепенно бе изкривен и се превърна в кланово-корпоративен, националният интерес бе подменен с интереса на "клуба на свръхбогатите групировки". Логичен резултат от това е сегашната дълбока структурна (не конюнктурна) икономическа криза в свръхпотребителското на виртуални, а не реални ценности американско общество. Голямото му технологично превъзходство само ускорява този процес. Най-големите корпорации просто се оказаха "пирамиди, построени от доларови хартийки" и закономерно попаднаха във водовъртежа на фалитите. Сегашният екип в Белия дом в условията на свръхмилитаризиран и дефицитен бюджет не можа (и едва ли можеше) да измисли нещо друго, освен износ на собствените си трудности навън, навсякъде, където това е възможно, под знамето на "борбата срещу световния тероризъм" поради отсъствието на "студена война". Това, а не петролът (той е само средство) са в основата на започващата война срещу една локална близкоизточна сатрапия, която се оказа "по-непослушна" от останалите "съюзнически" сатрапии в региона. При това този подход и политика са съпътствани и даже се налагат с неадекватно "дипломатическо" извиване на ръцете, с дипломация в стил "слон в стъкларски магазин". (Е, слонът си е символ на Републиканската партия.)
Ще компенсират ли свръхпечалбите на петролните компании и военно-промишления комплекс рисковете пред гражданската индустрия ? Само един простичък факт - за миналата година авиокомпаниите в САЩ регистрираха 18 милиарда долара загуби и започнаха да "гърмят" една след друга. Според най-оптимистични експертни оценки през 2003 г. гражданското въздухоплаване в Съединените щати ще изгуби още 10-13 милиарда, като се отчитат икономическият фактор - цената на петрола, и психологическият - "заплахата от терористични атентати". А самолетите си остават най-бързата реална (не виртуална) връзка със заобиколения от океани "глобален лидер". Що се отнася до разигравания световен покер около иракската криза, в който главните залози, освен Вашингтон, държат Москва и Пекин, там едва ли са по-малки майстори на двойните стандарти и едва ли имат нещо против "най-великите" да затънат в пясъчно-петролните пустини на Залива и Двуречието. Китай си подрежда азиатско-тихоокеанската "къщичка", Русия - макар и отслабена - така ще може да контролира по-надеждно още по-големите каспийски петролни залежи (след войната срещу Саддам американските генерали ще контролират само централните квартали на Багдад, както е сега в Кабул). Или, както би казал червеноармеецът Сухов: "Восток - дело тонкое".
Ще завърша с нещо прелюбопитно - миналата седмица някой си Боб Ней, конгресмен от Охайо, в качеството си на председател на Административната комисия към Камарата на представителите е издал заповед да бъдат прекръстени всички ястия с френски наименования в заведенията на Капитолия. Така френските кроасани официално вече се наричат "кифлички на свободата"...

Ангел Григоров