Концерт за мобилен телефон и оркестър
Доскоро се утешавах с мисълта, че всеобщата тенденция към културно обедняване на нацията ни е пощадила поне една категория хора - посетителите на концерти с т.нар. класическа музика. За съжаление, оказа се, че съм грешала; и че дори добрата стара зала "България" не е недостъпна за прояви на безпардонност и крайно незачитане на нормите за добро поведение.
"Четири духовни пиеси" от Джузепе Верди и "Картини от една изложба" на Мусоргски-Равел гласеше програмата на концерта в четвъртък, 13 март. Едно прекрасно съчетание на рядко изпълнявана у нас музика с любима репертоарна творба - не само за слушателите, но и за всеки уважаващ себе си симфоничен оркестър. Като част от публиката обаче се почувствах крайно неудобно и дълбоко засрамена, когато след втората от четирите духовни пиеси на Верди италианският диригент Никола Луизоти се обърна към залата и подчертано учтиво помоли посетителите да изключат мобилните си телефони, които усърдно дописваха партитурата на "Stabat Mater". А секунди след това, когато Луизоти вдигна ръце за "Laudi alla Vergine Maria" и в приглушената звучност на тази дълбока и проникновена музика отново зазвъня поредният телефон, неудобството ми (впрочем, не само моето!) премина в негодувание. Неволно си задавам въпроса дали хора, които не са в състояние да разберат простичкото послание, направено в прав текст: "Моля, изключете мобилните си телефони", са в състояние да проникнат във философските дълбочини на духовната музика на Верди, пък и изобщо в която и да било стойностна музика; и дали такива хора заслужават да присъстват на един чудесен концерт с великолепна програма, резултат на много труд и усилия от страна на толкова много музиканти!
Наистина чудесни бяха нашите музиканти, независимо от "необичайните" условия, в които трябваше да го доказват. И ми се иска да вярвам, че някой ден, при това - в обозримо бъдеще! - и публиката ще дорасне до високото ниво, което така настоятелно изисква от тях.

Аделина Александрова