България пред курортен сезон
Все по-често - а напоследък почти непрекъснато - си задаваме едни такива наивни въпроси: за какво си избирахме разни хора - нали уж да ни представляват? Онези, които сега гласуват за присъединяването ни към военната коалиция, наистина ли си мислят, че нас представляват? Дали поне някой от тях е попитал избирателите си преди да гласува? И макар да сме сигурни, че тези въпроси си задава почти всеки, не искаме и ние да се държим като говорещите "от името" - и то на някой, който мисли точно обратното. Нямаме повече основания и повече право на глас от всеки друг. Ние сме просто две жени, различни и като характери, и като житейски опит, но с достатъчно общо помежду си, за да обединим опасенията и надеждите си. Само дето попрището ни - а то е именно писането - и дългогодишното сътрудничество с един вестник ни предоставят възможност да вземем думата. Има моменти, когато да можеш да говориш и да не го направиш е равносилно на предателство спрямо онова, в което дълбоко вярваш; предателство спрямо човечността и самия себе си.
Ще прескочим и емоционалните, и логическите аргументи срещу насилието, което неминуемо поражда ответно насилие; ще прескочим съчувствието и споделянето на страховете и молитвите на всяко майчино сърце, където и да е по света; както и отвращението си от лицемерието на цивилизацията, провъзгласяваща за най-висша ценност човешката личност и правото на живот на всеки човек. Ще прескочим и горчивите препратки към историята на една бедна малка страна, чието набъркване в конфликтите на големите винаги е завършвало с печални загуби. Но и най-малката и бедна страна може да съхрани достойнство и независим дух. А за какво достойнство, каква независимост, какви дух и духовност можем да говорим сега - не у народа на въпросната малка и бедна страна, но у решаващите вместо него, които тия дни се показаха леко обезпокоени едва ли не единствено от заплахата за... сезонния туристически бизнес.
Ето че дойдохме на точната дума - бизнесът. Откровената обвързаност на политиката с могъщия бизнес; войните като узаконена възможност за голяма печалба; купуването на поддръжници (в това число, на целокупни правителства) и т.н. - този глобален цинизъм е ясен, завоалирван все по-небрежно. И именно той нанася всекидневно и всекичасно непоправими поражения на мисленето и духа, на понятия като справедливост и почтеност, на човещината, на етиката в отношенията, която се е изграждала като идея и потребност в продължение на хиляди години и обикновено е била пренебрегвана заради жалките изгоди на момента. Именно това посегателство върху човешката нравственост е голямото престъпление срещу настоящето и бъдещето на човечеството.

Невена Стефанова
Екатерина Йосифова