Страст и фантазии по руски

Книгата на Ирина Жеребкина "Страст: Женското тяло и женската сексуалност в Русия" се отваря към своите читатели с предисловие, което, от една страна, иде да опише и защити методологическите избори на авторката, а от друга - да извърши жеста на първия прочит, предхождащ и рамкиращ четенето. Предисловието очертава като основна задача на изследването да се наложи интерпретативният апарат на феминистката теория върху процесите на женска субективация в руската културна история от епохата на модернизма и от постреволюционния съветски период. Или по-конкретно, целта е да се открият нови подстъпи към "телата" и "текстовете" на жени като Мария Башкирцева, Нина Петровская, Любов Дмитриевна Блок, Марина Цветаева, София Парнок, Зинаида Гипиус, Нина Берберова, Лидия Гинзбург, Олга Фрайденберг, Надежда Манделщам, Лиля Брик и др.
От една страна, жестовостта на тази книга е реконструираща, т.е. авторката вещо и прецизно прави възстановки - къде по-камерни, къде по-мащабни - в които изгражда биографемите на "феминистки" от пред-феминизма в Русия. От друга страна, Жеребкина разполовява въпросните женски образи между трагическата маска, през която те живеят своята патриархална направеност, и съпротивите към това живеене, въплътени в определени практики на творчеството и на любовта. Именно в този срез Жеребкина спуска фината оптика на феминистката теория и прави великолепните си анализи на страстта, разбирана като пределна конструкция на субекта, превръщаща го в субект на страстта. А това е точката, където репресията довежда до най-големия бунт, но и до най-върховната наслада инферналното тяло на истеричката, трансгресивното тяло на лесбийката, сюблимното тяло на Прекрасната дама.
Разбира се, книгата се държи много по-сложно и динамично от това да ни разказва дадени културноисторически сюжети на езика на Фройд, Лакан и Жижек, Гелъп, Митчъл и Грос. Често пъти Жеребкина съвсем съзнателно поставя в центъра на възстановките фигури като Брюсов и Бели, Блок и Маяковски, Горки и Ефрон. Този похват дестабилизира фокализацията на текста, като изговаря традиционно или не дотам традиционно "мъжкия" глас, в голяма степен "огласил" процесите на женска субективация в Русия. По този начин се представят руските дискурсивни практики, развити около този проблем, и тяхната в много случаи уникалност и несводимост към нормиращия западен конструкт на субективацията.
Наред със споменатите дотук жестове и цели на книгата, иска ми се да отбележа и особената й композиционна и жанрова направа. На едно макрониво тя се придържа към класическите културоведски модели. Начинът, по който обаче се разгръщат и преплитат отделните "сюжетни линии", по който се засрещат "персонажите", по който дори "молекулите" на изречението участват в "интригата" на изследването - разкриват текста на Жеребкина като романогенен.
Оттук и желанието ми да чета тази книга за страстта и като книга за "страстите" на изследователката, чието тяло търси и се приютява в онези места от културната история, които отварят хоризонти за изследователската фантазия.
Надявам се един бъдещ български превод на книгата на Ирина Жеребкина да произведе отчетливо "ехо" на тази "фантазия".

Надежда Радулова

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Ирина Жеребкина.
Страсть: Женское тело и женская сексуальность в России
.
Алетейа.
Санкт Петербург, 2001.