Смел, груб и любопитен

Ако съвършенството е пълното наличие на всички очаквани и неочаквани функционални и естетически елементи в едно живо цяло, то и пълното им отсъствие е своего рода съвършенство: на хаоса и произвола се противопоставя изчистеното пространство на една най-решителна и всеобемаща липса на намерение и характер. В този смисъл, наред с чудната музика и серията съвсем читави културни занимавки, RFI предлага и едно съвършено предаване. То няма ясно определено времетраене, тема, тон, направление, структура, позиция, вътрешни взаимодействия, цели, задачи, идеали, антипатии, отклонения, възходи и падения. Има си само начален час: 12.10 всяка събота. И адекватно заглавие: "Скука".
Преди много години опитах да зачета любовен роман от серията "Арлекин". На произволно отворената страница Героят (красив брюнет) питаше развълнувано Героинята (прелестна баронеса), която се отдалечаваше още по-развълнувано по монументалното стълбище на своя дом (наследствен замък): "Госпожо, вие може би мислите, че съм смел, груб и любопитен?". Комбинацията от прилагателни така ме смая, отстрани и запрати в екзистенциален дискомфорт, че оттогава насам меря нелепостта на всякакъв вид продукция за обществено ползване с усещането си по скалата "смел, груб и любопитен". Постигнах почти пълно възстановяване на някогашните силни чувства покрай "Скука", обявявана от водещия Георги Тошев със заклинателния анонс "Нахалството да разбереш себе си чрез другите".
Предаването започва в уречения час и свършва кога 19 минути след началото, кога 30, кога 45. Замислено е за "модерните хора, модерните нрави, модерното време" по повод "съвременния дизайн, култура, кино, театър, каквито са, каквито ги харесваме и ги отхвърляме" - практически универсално. Запълнено е преобладаващо с музика. И, на по-острите завои, носи белега на лайфстайл пустословието. Георги Тошев говори понякога за кино. Понякога за архитектура. Понякога за представления. Понякога за духовност. Винаги с дълги изречения с начало в едната област и край в другата. Винаги през продължителни цитати. През клишета и произволни връзки между нещата. Често с конфузни грешки в произношенията. Задължително с елитарничене и стандартната "различност", която обединява огромната част от предаванията за култура в българските електронни медии.
Никога ясно. В "Скука" се мъдрят Том Тиквер (Тюквер може би?) редом с "проникновености", "жреци" и "музеи като нови светилища" (вие давахте ли си сметка, че "не иконата прави църквата, а музеят, станал църква, е икона"?!), 2 минути за Тарковски и 5 за актьора, който играе мумията в "Мумията се завръща", клюки от Холивуд (защо Брус не иска да снима "Умирай трудно" 56-а част?!) и Бог ("Аз съм Георги Тошев и ви обещавам, че другата седмица ще говорим за Бог."). Нула импровизация, само четене. Абсолютно безгрижие в перспективата и пропорциите - в последното отдели 4 минути за София филм фест (запълнени с две изречения от сорта на "събитие със значение не само за любителите на киното, но и за софиянци и гостите на столицата и всички, които някога са се вълнували, както хората, които аплодираха бурно последния шедьовър на Педро Алмодовар в зала 1 на НДК") и 25 минути за архитектурното устройство на японския остров Наошима и "приема на модерното изкуство в кроткото селце" (в заключителната фраза за "бълбукането на водата" и "озарените от лъчите на залязващото слънце плоскости" скокна в английския театър и Нийл Лабют на сцената на Народния).
Общоприетото схващане, че за всеки влак си има пътници, търпи крах в "Скука", която е толкова аморфна хоризонтално и вертикално, че може да предизвика в най-добрия случай спонтанно пораждане на епитети, не и на мнения, критики или привързаности. В същото радио от 2 до 4 всеки работен ден водещият Ясен Петров импровизира по безброй теми с променлив успех, като винаги успява в потока на съзнанието да каже по нещо, което си заслужава замислянето или засмиването. В същото радио всеки делник от 12 и от 16 вървят едночасови специализирани предавания за реклама, театър, пластични изкуства, литература, културни дебати. На този фон двайсетината нефокусирани съботни минути на Георги Тошев будят крайно недоумение. Защо, собствено, и в какъв смисъл?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато