Белгийци

Едно име от белгийската драматургия е безспорно познато у нас и това е името на Морис Метерлинк. И като един от важните представители на Модернизма в драматургията, и като носител на Нобелова награда (1911), той е най-бързо преведеният и след това най-поставяният. Но в същото време не може да се каже, че на български има относително пълно издание с негови пиеси в добър превод от оригинала, снабдено с подходящ коментар и бележки. Така че един сборник с белгийска драматургия на български език е повече от естествено да започне с Метерлинк. Още повече, че едни от най-важните за развитието на драматугичната форма от ХХ в. негови пиеси "Вътре" и "Натрапницата" изобщо не са превеждани. С тях започва сборникът "Сврака на бесилката", в който са включени също пиеси на Фернан Кромелинк и Мишел дьо Гелдерод.
Класиците на белгийската драматургия се появяват най-сетне на български. И както често се случва в подобни случаи пред съставителя седи задачата да подбере онези пиеси от вече класически автори, които едновременно най-пълно да ги представят и да попълва празнотите при рецепцията им в нашата театрална култура. От пиесите на Метерлинк, тъкмо защото е най-познат, Светлана Панчева е избрала и превела "Вътре", "Натрапницата", "Смъртта на Тантажил" и "Пелиас и Мелизанда". Може би само тези пиеси не биха могли да създадат у българския читател пълна представа за драматургията на Метерлинк, но със сигурност те допринасят за нейното по-пълно оформяне. Защото чрез тях той има възможност да прочете първообразците на драматургичния модел, който познава от по-късни произведения и тълкувания.
Най-малко познат у нас е несъмнено Фернан Кромелинк. Неговите пиеси, болезнено взрени в изтичащото време, оставящо по лицата на човека гримаси-маски на неуловимите чувства, с невротичен диалог на емоционални контрасти, са особено типични за драмата на Модернизма. В този смисъл, "Малките любовници" и "Резбарят на маски", преведени от Красимир Кавалджиев, са подбрани изцяло, за да "затворят" празнотата в "христоматийното" познание за Кромелинк в българската театрална култура.
За заглавие на сборника е избран фарсът "Сврака на бесилката" (1938). Може би защото е възможно чрез него да се види целия ХХ в. като фарс на политически промени, в който и населението, и бесещите и бесените са еднакво изиграни. Може би защото заглавието е цитат на Брьогелова картина, а в пиесата Гелдерод почти я възпроизвежда като място на действието. А може би защото на съставителката й е изглеждало най-привлекателно за пазара със своята мрачна загадъчност. По-важното е, че трите пиеси, които Панчева е превела, представят изцяло "живописния" Гелдерод. "Ескуриал" и "Празненства в ада" са също провокирани от любими на белгийския драматург художници като Веласкес, Ел Греко и Босх. Те представят макар и малка, но емблематична, част от огромното жанрово разнообразие в драматургията на Гелдерод, както и силната му привързаност към образност и сюжети от Средновековието или фламандската народностна култура.
Сборникът белгийски пиеси е ценен жест на въвеждане на класически за драмата на ХХ в. автори в нашата култура. Неговата аудитория може би не е много широка, но е много важна. Защото театралите и интересуващите се от театър ще имат в библиотеките си най-сетне едни от задължителните за познаване автори от драматургията на ХХ в. "Сврака на бесилката" едва ли ще е особено интересна за публика, която свързва Белгия главно с Брюксел, брюкселско зеле или брюкселски дантели. Макар че тъкмо подобри издания, без шумни pr-акции отварят вратите за един по-задълбочен интерес към малко познати култури.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Сврака на бесилката и още 8 пиеси от класиците на белгийската драматургия Морис Метерлинк, Фернан Кромелинк, Мишел дьо Гелдерод. Съставител Светлана Панчева. Преводачи Светлана Панчева и Красимир Кавалджиев. Издателство "Епсилон", София, 2002.