Гордост и срамувания

Българската история все по-ускорено навлиза в номенклатурата на телевизионните програми. Предимно в тази на кабеларките (СКАТ дори твърди за себе си, че желае да бъде национално-отговорната и патриотичната телевизия), ала и по-престижните оператори посягат към историческата тема. По Програма "Ден" тече (сега предаването е прекъснато временно) "Памет българска" на Божидар Димитров, преместил се там именно от бургаската СКАТ (за него усилено се носят слухове, че има вероятност да се прехвърли в bTV), а в "7 дни" в понеделника върви "Древна балканска земя" с проф. Васил Николов. Въобще местните телевизии сякаш се мятат между две крайности - предстоящата Ера на Водолея ("Центрум груп", "2001", bTV донякъде също е тук) и вечно актуалните вдъхновения на Клио, музата на историята. БНТ винаги е принадлежала към втората група, а с предаването си "На този ден" окончателно затвърждава своите предпочитания.
Изчистен академичен интериор, библиотечни лавици със стари книги, класически кожени мебели - една приглушена обстановка с мека светлина: всичко в тази стая предразполага към научни занимания (или поне изглежда като вероятната визия на редовия гражданин за това как трябва да изглежда един научен кабинет). След заставката, в която се преплитат паметни години с паметни картини, на екрана се явява облечен в тъмни цветове представителен мъж - седнал в строгия фотьойл, с дебела книга в ръка, с очила, когато чете от нея. Всичко е насочено към създаването на усещане за сериозност, за научна добросъвестност и обективност. "На този ден" идва не само да припомня дадена случка, но заедно с това припомняне да извиква доверие и гордост: доверие в това, че всичко е така, както е разказано; гордост от това, което е разказано. В някаква степен можем да се изкушим да го оприличим на отдавна забравената радио-рубрика в 7.15 по програма "Хоризонт" "Дела и документи", но приликата не е докрай изпълнена: ако в миналите радио-времена тя беше повече фон за оправдаване и обосноваване на обявяваните големи успехи, то в сегашните тв-времена предаването е в центъра на събитията, то, така да се каже, се извисява като величествен, но самотен вечносвеж заснежен връх сред всеобщата пустиня на настоящето. Не случайно и тонът е такъв - висок, с патос и с акцентирания на подходящото място: слушаш и със слушането се възвисяваш, въздигаш, възправяш (направо се по/на-дуваш от гордост). Историята като вафла "Мура", левитацията при нея обаче идва не от калориите на шоколада, а от адреналина на патриотизма. И колкото е повече последният, толкова по-добре.
"На този ден" всъщност е показателен пример за това как миналото може да играе ролята на отдушник. Не случайно ставаме свидетели на бум от исторически предавания: след като не можем да открием поводи за гордост в съвремието, откриваме ги в миналото. По същия начин и неспокойствието от днешния ден открива спокойствието си в опитите да се надникне в бъдещето. Въобще и историческите, и езотеричните предавания по българските телевизии си приличат по това, че и едните, и другите са породени от неудовлетвореност - неудовлетвореността от времето и мястото, в които ни се е паднало да живеем. Ние нямаме с какво да се хвалим в своето сегашно - хвалим се със своето героическо минало; ние нямаме основания за умиротворение в своето сегашно - успокояваме със своето разгадано бъдеще. Отместваме погледа от днешния ден, защото се срамуваме и страхуваме от него. Който се срамува от настоящето, търси гордост в миналото; който се страхува от настоящето, търси спокойствие в бъдещето. И оставя това настояще на кучетата и злите духове...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин