Орфей
сред информационните менади


Богатото творческо наследство на Жак Елюл, френски философ и теолог (1912-1994), можем да разберем като важна алтернатива на всички онези процеси, които се развиват в западната хуманитаристика през последните десетилетия и които можем, доста метафорично, разбира се, да означим като "постмодерни". Елюл пише за смисъла на живота, за човешката памет като източник на нравствеността, за личната отговорност, за съкровеното общуване с Бога... Можем да го наречем хуманист, християнски романтик, религиозен есенциалист... - всичко, което съдържа пейоративен нюанс от гледната точка на застрашително (все още) модния пост-хуманистичен, постструктуралистичен, натрапливо аналитичен хуманитарен проект. Но Елюл пише красиво и вдъхновено, с една апофатична отдаденост на смисъла-в-словото, която може да породи носталгия по човешкото даже у най-заклетия постмодернист.
"Унизеното слово" е книга, завършена в самия край на 70-те години. Тя има не само констативен, но и донякъде пророчески характер, защото всички процеси на съвременността, представени в нея, се усилиха и задълбочиха през следващите десетилетия. Този текст е истинска елегия, породена от любовта към словото с неговата архаична способност да поражда смисъл и съдържание на живота. Теологът Елюл предлага една чудесна част, в която анализира и аргументира сакралната стойност на словото в библейския текст. Бог е освободител, той никога не престава да освобождава, защото словото му не секва никога. Словото е не само откровение, то е всичко в библейския текст. Неговата истина не идва от съдържанието, нито от логическата подредба на мисълта, а от присъствието/авторитета на този, който го изрича. Образът, от друга страна, тръгва от идола, от потребността да се фетишизира видимото. Той е очевиден ("очевидността е абсолютното зло"), временен (убива паметта), реален (настоящ извън истината)... Образът е началото на всяко изкушение (както в случая с Ева), зрението е източник на греха. Елюл се обявява против теологията на иконата в православната църква, тъй като тя превръща тайнството в образ, и дори против религиозното изкуство (чиито произведения всъщност обожава) на западната религиозна цивилизация.
Суеверията и опорочаването на вярата се дължат изключително на визуализирането на онова, което ни е дадено за обожание, молитва и вяра, без да виждаме нищо. Днес ние живеем в свят от образи, нашата цивилизация фетишизира изображението: процес, започнал още с откритието на Гутенберг, тъй като размножаването на словото в неговата видимост променя сакралната му природа. Ето един от случаите, в които марксистката идея за способността на количествените натрупвания да доведат до качествени изменения се оказва вярна. Човекът без слово е човек без минало. Образът единствен му дава увереносттта, че съществува (така както снимката му наваксва памет), но в същото време заличава личното, екзистенциалното отношение към света. Дискурсът-Елюл придобива пророчески патос в изобличението на техниката, на масовите медии, на празното слово в политическото говорене; техният триумфиращ империализъм унищожава есенциалната стойност на словото, превръща го в "скитник и безимотен слуга". В този режим на мислене става ясно отвращението на френския теолог от модерната хуманитарност на западния човек. Структурализмът отваря вратата за деструктивните процеси на научния метод, той води към "закоравялото бърборене" на псевдофилософи като Дельоз и Гуатари, поражда анонимната, социална, лишена от съдържание реч в книгите на Лакан, Дерида, даже Фуко... И все пак хуманизмът на Елюл му дава сили да види една перспектива на помирението. Именно "осакатеното, обезкръвено и полумъртво" слово може да стане начало на нова потребност от откровение, ако вземем за пример единството между слово и образ, постигнато в новозаветното "Откровение". Текстът на Словото, своето присъствие в съвременния културен свят Жак Елюл разбира като призвание. Призванието на един (вече обезглавен) Орфей да пее сред развихрените информационни менади на модерния западен свят.

Милена Кирова







Думи
с/у думи


Жак Елюл.
Унизеното слово
.
Превод от френски Рени Йотова.
Издателство ГАЛ-ИКО.
С., 2003.