България: Take it easy
"Запазена марка България" - така се нарича проектът на инициативна група културолози, историци, журналисти, фолклористи, която вече две години провежда семинари, проучвания, инициира дебати. Целта й е да намери контурите на положителния образ, който може да има България в чужбина, да фиксира тези контури и да избере стратегия за лансирането на образа навън; както и организация, подходяща да застане зад такова намерение. Идеята за консолидиране на образ на дадена страна за пред света не е нова. Както каза Райна Гаврилова в лекцията си на представянето на досегашната работа по проекта (събрано в малка книжка със заглавие "Take it easy. Към стратегия на образа на България), в нашата страна опитите за осъзнаване на самовъзприятието ни и представянето ни навън датират от Възраждането. Но ако през XIX век зад изграждането на образа за себе си са стояли проблеми, които са имали малко общо с икономиката, то в модерната епоха мисълта за икономическия ефект неумолимо се загнездва в основата на всяко начинание. Затова през 90-те години на XX век се говори вече не за национален образ, а с търговската терминология "запазена марка". Такива проекти е имало и в страни като Великобритания например (с идването на Тони Блеър през '97 г.). У нас British Council се е ангажирал с финансовата и логистична подкрепа на проекта, както и с осигуряването на експертна помощ от специалисти, работили в Англия по аналогичен проект. Съдържателната страна обаче е изцяло българска.
Мила Минева, съставител на книжката "Take it easy" с обобщените резултати от досегашната работа, е на мнение, че в съзнанието на чужденците ние сме или бяло петно на картата на Европа, или присъстваме с негативни представи за нас - "българският чадър", най-верният сателит на СССР. Но тя смята, че консенсус в позитивното възприятие няма и сред самите българи и това, освен че се отразява зле на самочувствието ни, не допринася и за създаване на чувство за солидарност. Пак според Мила Минева България е разпознаваема като европейска страна и може да бъде представена чрез образите на млади професионалисти и тяхното възприемане за нея. Според изследванията на "Галъп" то е положително - те се усещат европейци, като споделят някаква българска специфичност, наложена от ежедневието. Друг потенциал за създаване на позитивен образ инициаторите на проекта виждат в културното наследство и в културното многообразие. Но простото експониране на фолклор и етнография ни вкарва, според тях, в екзотичност, както и в неефективна фиксираност в миналото. Представянето през пластовете културна история - от тракийска през византийска и османска - не бива да подвежда към статична музейност, а да се "предефинира през връзката с настоящето".
Полето за размисъл - за оценки и преоценки, направените заключения, целият подход и цели на проекта, цялата му разпънатост между история и народопсихология, между лични песимистични и оптимистични нагласи, между практичност и одухотвореност - всичко това е огромна територия както за дискусия, така и за спекулативност и провокация. На мен лично твърдението, че успешното осъществяване на подобен проект води до неща като "увеличаване на чуждестранните инвестиции", "създаване на трайно позитивно обществено мнение" и оттам до "икономически ръст" и "повишаване стандарта на живот", ми звучи анекдотично. Може частица от това да е вярно за бивши метрополии като Англия, където вероятно има механизми за изработване на стратегии за участие в глобализиращия се свят. Но когато се отнася за "бели петна на картата", известен скептицизъм е позволен.
Проследяването на някои от коментарите и пълното разминаване в представи и позиции много бързо разкрива колко трудно е намирането на образи, консолидиращи всички. (Макар и предложения за това да не липсват. Според Райна Гаврилова такъв образ е розата - с цялата противоречивост на асоциациите, които предизвика у всички ни. Спорове предизвиква дори избраното от организаторите мото "Take it easy" - фразата, с която според тях се обръщаме към чужденеца, станал свидетел или потърпевш от неприятностите и абсурдите, дебнещи ни в съвременна България. "Защо, след като това казва американецът в трудна ситуация?", попита съветникът на президента Борислав Велков. Българинът казва например "Стегни се!" или пък посреща чужденците с щедрото си "Дадено!", от което толкова съм страдал през дипломатическата си практика, продължи Велков. "Образът само красив ли си го представяте, или и истински?" "Винаги съм имала проблем с истината. Не знам какво е истина", отговори Мила Минева. Ивайло Дичев пък защити мотото с думите, че проектът се интересува от срещата между културите, а не от типичното за българската същност. Тези кратки диалози само илюстрират сложността на задачата и предизвикателната й необятност.

Ирина Илиева