Кадийски в атака
На 20 март 2003 в Народната библиотека бе представен 536-страничният опус на литературния критик Светлозар Жеков "Кирил Кадийски. Литературна анкета". Книгата е публикувана току-що от ИК "Перо".
Символичната домакиня на събитието проф. Боряна Христова изключително премерено представи изданието като "много амбициозно" и "документ на времето" и призна, че цени Кадийски предимно като преводач.
Доц. Младен Влашки говори за литературната анкета много по-безгрижно. Той я постави на лавицата редом до прочутата анкета на проф. Иван Шишманов с Иван Вазов. Да, Кирил Кадийски - като Кирил Христов! - говорел с широка уста, можел в ред свои изказвания да бъде несправедлив, но в замяна на това пък бил честен и витален.
Още един пловдивски литератор, доц. Владимир Янев, взе думата, за да изкаже пиетета си към Кирил Кадийски. Той изрази несъгласие с много от изказаните съждения от автора за колеги, но нали "дяволите се раждат от пяната по устите на спорещите ангели"...
Книгата съдържа дялове като "Детство, юношество" и "Учение в средното училище" с глави за първата любов, за жените, любовта и секса, за вдъхновението... Анкетата подробно се занимава и с "мирогледа" на Кирил Кадийски и представите му "за човека", "за света", "за космоса", "за Замисъла и Смисъла"...
***
Литературната анкета с големия преводач Кадийски наистина буди недоумение, защото безцеремонните интерпретации на събития и фигури, особено от последното литературно десетилетие, са преситени с автомитологизации и наплевателства, а грандоманията и параноята на двамата автори са изказани с лош фамилиарен тон.
В стремежа си към признание у нас поетът Кадийски безогледно търси скандал. Но книгата му едва ли ще го постигне. Тя дори не може да обиди този, когото иска.

Марин Бодаков