Краят на един дълъг флирт
Странно явление се наблюдава в началото на войната в Ирак. То би могло да бъде сведено до лаконичната констатация, че медиите са тотално елиминирани. Няма "война на живо", няма CNN начело с въодушевената Кристиан Амампур в центъра на битката, както беше преди 12 години в Залива. Няма дори онзи ексцентричен говорител на НАТО от времето на борбардировките над Югославия, който забавляваше и вбесяваше медиите с цинизма си.
Сега има само един министър на информацията (от Иракска страна) и няколко американски генерали (от коалиционната), които благоволяват да предоставят онези сведения, които са им удобни.
Информацията, ако можем да я наречем така, този път е в ръцете на най-чистата власт - на живия генерал. Цивилните тела са напълно отстранени. И сега основателно страдат. Забравяйки, че не от вчера и не от днес те, заети с други важни работи, някак си подминаваха един друг, по-опасен феномен - безнадеждното раздалечаване между власт и човек. За да се стигне до днешния резултат: светът не помни толкова мощни антивоенни демострации като сега, но и не помни толкова тотална липса на съобразяване с тях. Дори от демагогски съображения.
Тази "впечатляваща" картина обаче си има предистория - тя минава през безнаказаните нарушения на всякакви международни норми, през дългогодишната и небезуспешна битка на множество и различни държави (от някогашния СССР до днешния САЩ) срещу Съвета за сигурност, за да стигне до днешната му окончателна парализа; в крайна сметка - и до парализата на ООН.
Което означава нещо просто: буферите, които човечеството си изгради след Втората световна война - безбройните международни комитети и подкомитети, комисии и подкомисии - за да го предпазват от световни конфликти, "изгоряха". Някак незабележимо, с течение на годините, тези медиатори, тези "пазители на гражданските интереси" закърняха, бюрократизираха се, превърнаха се в тромави административни машини, годни да обслужват само себе си. И без усилия бяха елиминирани.
А в същото време Властта, същинската Власт, пред смаяния ни поглед постепенно се еманципира от обществото, което я е излъчило; и започна да действа автономно, като че ли си е сама на света.
Вина за това, разбира се, имат мощните държави, на които посредниците винаги са пречели, забавяли са техния победоносен поход към... Както сега им пречат медиите в Ирак. Вина обаче има и онази (по-голяма) част от човечеството, която, първо, надцени ролята на буферните образувания, второ, проспа тяхното загниване.
Забеляза го чак когато ръководители на държави изведнъж зарязаха всякакви формалности и заприличаха на битови скандалджии - нагазиха в махленски обиди и мегаломански подсърдвания. Забеляза го, когато се изправи срещу собствената си развилняла се власт.
Хората усетиха, че дългият флирт между Властта и Човека приключи. И се обидиха до смърт. И излязоха на улицата. Но там, вместо срещу лицемерието и двойното счетоводство на собствените си лидери, те се озоваха зад каузата на Саддам. Много жалко, наистина...
А че статуквото в света е промемено, е вече вън от съмнение. Какво оттук нататък обаче - дали "основен ремонт" на старото, или чисто ново - е по-сложният въпрос. И той стои пред всички, не само пред елитите. Стига да се осъзнае до край.
---
Засега тази, никак не смешна ситуация, може да се илюстрира със следния смешен диалог от тоталитарното минало. Един генерал, любител на театъра, среща на улицата актьор от Сатирата и го пита: "Как сте, Бочка, какво правите?". "Ами репетираме, другарю генерал, след два дни имаме премиера." "Блазе ви", казал генералът. "А ние само репетираме..."
Е, днес властта, чистата власт, доживя своята премиера. За човечеството обаче дългите и мъчителни репетиции едва започват.

Копринка Червенкова