Конкурси, дъвка, социализъм
Първото примитивно телевизионно предаване на образи е осъществено през 1911 в Германия, а през 1936 БиБиСи въвежда редовно телевизионно излъчване. Предназначението на телевизията в Германия и Англия е било предвидено да има само научни, по-точно военни цели. През 1945 след заседание на Конгреса на САЩ телевизията става масова. В САЩ нейната основна задача е била да моделира начина на мислене на населението и да създаде подходящи морални ценности. Там вече отдавна не е така. Телевизията е информационно-развлекателна индустрия.
Какво става у нас. Телевизията, разбира се, е плод на устремния напън на социализма. Нейното предназначение в началото е абсолютно същото - да моделира начина на мислене на социалистическия човек и да му създаде нови морални ценности. За целта се изготвят партийни директиви, за които много подробно вече писах в разследването "Кой уби българската култура". За да не се повтарям, ще спомена само, че по време на "възродителния процес" всички филми и сериали, произвеждани в БНТ, са били тематично определени.
Сега ще цитирам някои теми от партийните документи през 1984, нали на тях се е подчинявало филмопроизводството:
1. Налагане на християнския морал и ценности в съвременното ни общество.
2. Изграждане образа на съвременния социалистически човек - творец на социалистическата действителност.
3. Актуално откликване на проблемите на обществото.... и т.н.
За сериала, посветен на Макгахан, за който също вече съм писала, имаше тематично определение, че трябва да отразява общочовешките отношения и да утвърждава характерните национални качества, традициите и т.н.
У нас днес предназначението на телевизията не е променено. Тя не е информационно-развлекателна индустрия, а старата дъвка в устата на старите дъвчещи.
Сега идва ред на темите, обявени на конкурса на БНТ за филмопроизводство през 2003 г.
Три филма по 54 мин. на тема:
1. Утвърждаване на християнските ценности и морал - един филм
2. Съвременно и актуално - два филма
Сериали - 4 х 27 мин. на тема: Общочовешките отношения, национални характеристики - класическа форма.
Няма нужда от коментар. Само искам да споделя размислите си по въпроса: защо няма българско кино?
Защото откакто социализмът си "отиде", вече никой не знае какво е предназначението на един филм. Липсва антагонистът и това всява масова паника сред кинотворците. Проблемите стават битови, а не морални. Никой не се бори със себе си. Всички се борят да оцелеят. Няма я партията-заплаха. Как се прави кино във време без дълбоки морални терзания и катарзиси!? Ужас!! Душата плаче за драми!
Решението е само едно - да подъвчем старите соцтеми. Защото е най-лесно.
Последно искам да прибавя, че старата социалистическа система в конкурсите си работи безотказно и днес. Принципът "днес съм аз - утре си ти, а останалите да го духат" още е валиден.
А когато само месец преди крайния срок за подаване на документи за конкурс се обявяват теми, значи конкурсът е решен три месеца преди обявяването му. Никой не може да напише сценарий за християнските ценности за такъв срок. Да не говорим, че ще му трябват години, за да открие самите ценности.
Преди да завърша, искам само да цитирам Джордж Лукас: "...Киното е развлекателна индустрия. Много важно е да се разкаже една интересна история, а още по-важно е тя да се разкаже с фантазия и добро чувство за хумор..."
И по този повод ще завърша с едно изказване на член от сценарната комисия на НФЦ за моя идея за сценарий на комедия: "Кому са нужни комедии в днешно време?".
Кому ли наистина?

Мария Станкова