Зоран Джинджич е роден на 1 август 1952 г. в Босански Самац. Дипломира се във Философския факултет в Белград през 1974. В периода от 1977 до 1990 година преподава в Германия в различни университети в Констанц, Бон и Франкфурт. Защитава докторат през 1979 г. в Университета в Констанц, където работи като асистент.
Един от основателите на Демократическата партия. През септември 1990 е избран за председател на изпълнителния й комитет, а през януари 1994 г. - за председател на самата партия. Преизбиран е на този пост още два пъти - на извънредното събрание на Демократическата партия от 18 юли 1998 и на редовното от 27 февруари 2000 година.
Старши научен сътрудник към Центъра за философия и социология в Белград, професор във Философския факултет в Нови Сад, депутат в Скупщината.
От 21 февруари до 30 септември 1997 г. е кмет на Белград, избран като представител на коалицията "Заедно", която на местните избори през 1996 г. удържа победа в повечето градове в Сърбия.
Вследствие от съдебния спор с министър-председателя на Република Сърбия Мирко Марянович, на 20 септември 1996 е осъден на четири месеца затвор, условно на две години. Върховният съд на Сърбия сменя присъдата на 9 юли 1998 г. със седем месеца затвор, или три години условно.
За премиер на Сърбия Джинджич е избран на 25 януари 2001 година.
През септември 1999 г. американският седмичник "Тайм" го помества между четиринайсетте водещи европейски политици на третото хилядолетие.
Носител на немската награда "Бамби" за 2000 година, присъждана в областта на политиката. През август 2002 г. е удостоен в Прага и с признанието на фондацията "Полак" за принос в демократизацията на Сърбия.
Автор е на книгите "Субективност и насилие", "Есента на диалектиката", "Югославия като недовършена държава". Главен и отговорен редактор на вестника на Философското дружество на Сърбия "Теория".
Джинджич имаше семейство: съпруга Ружица, дъщеря Йована и син Лука.
В 12.35 часа по обяд на 12 март 2003 г. Зоран Джинджич бе прострелян в гърба и корема от снайперисти в момента, в който излизал от бронираната си кола и пресичал паркинга пред сградата на Министерския съвет. За престъплението правителството обвини клана Земун, белградска престъпна групировка. В Сърбия бе обявено извънредно положение.

По материали от Ел Паис и сръбското радио B92 от 13 март 2003 г.

Превела Нева Мичева