Нещо повече от убийство
Горката Сърбия, толкова пъти обричана на трагедии, даже някак си влюбена в трагедиите! Много сърби сигурно са си помислили същото при вестта за убийството пред вратите на собствения му офис на сръбския премиер Зоран Джинджич, който въплъщаваше огромната надежда на хората за превръщане на Сърбия в "нормална страна" без агорафобии и без онези митове и страхове, които до момента я държаха в плен на бедността и омразата. Той искаше да избави Сърбия от трагичното чувство и да й покаже предимствата на свободното общество в правова държава. Той лично беше най-здравата връзка на страната си с политическите класи и институциите на развита Европа, която така добре познаваше. Той беше и най-сериозният залог за приближаването на Белград до развитите европейски демокрации.
Джинджич бе нетипичен лидер за една Сърбия, която след смъртта на вожда Йосип Броз Тито бе управлявана единствено от апаратчици със селски произход чак до Слободан Милошевич. Разправят, че на една вечеря преди години Слобо казал, че за Джинджич никак не го е грижа, защото е прекалено културен и префинен, и никой сърбин извън Белград не би го последвал. Един вид - философ, учил първо в Белград, после в Германия, в Констанц и Франкфурт (при Юрген Хабермас), никога не би получил подкрепата на провинциална Сърбия. Нещата обаче се сложиха иначе и стотици хиляди сърби от провинцията се стичаха в Белград на предвожданите от Джинджич манифестации, които в крайна сметка довършиха режима на Милошевич през октомври 2000 година. И пак Джинджич - вече начело на правителството - без да се допитва до тогавашния президент на републиката Кощуница, някогашен негов съюзник по силата на обстоятелствата и сегашен свиреп противник, изведе една нощ Милошевич от затвора, натовари го на самолета и го прати в Хага. Заради това си действие, което тогава съвсем не беше безопасно и може би вчера му коства живота, Джинджич заслужава паметник пред централата на току-що открития Международен наказателен съд.
Той бе крайно амбициозен, храбър и лош политически неприятел. Но неприятелите, които той самият си спечели през последните години, бяха възможно най-лошите, пък и наистина многобройни. Гъстата мрежа от връзки между организираната престъпност и корумпираната полиция, функционерите от държавните предприятия, застрашени от реформата, привържениците на Милошевич, главорезите на фашиста Воислав Шешел - и той вече в Хага - както и другите военнопрестъпници под угроза от екстрадиция, с Ратко Младич начело, усложнява до невъзможност посочването на поръчителите и извършителите на убийството.
Смъртоносното наследство на криминалния, клептократичен режим на Милошевич отне живота на Джинджич. Дано не отнеме и последните надежди за демокрация, чийто символ беше той. Защото без никакво съмнение именно това е целта на убийците.

Херман Терч