Двоеточието: една философия

Възкачващата се звезда на италианския философ Джорджо Агамбен дължи растящата си популярност преди всичко на концепцията му за "homo sacer", за сведеното до nuda vita, гол живот, човешко същество, което не може да бъде принесено в жертва (тук Агамбен се оттласква от един пример от древния Рим), не е осъдено на смърт и все пак във всеки момент подлежи на безнаказно унищожение. Между Хана Аренд и Мишел Фуко, Валтер Бенямин и Карл Шмид тази концепция предлага един от най-заострените съвременни философски коментари на онези метаморфози на властта и закона, които, следвайки Бенямин, Агамбен определя като "перманентно извънредно положение" и които според драстичната му и оспорвана, но така или иначе налагаща се теза виждат днешния свят като непревъзмогнатото удължение на Аушвиц.
Творчеството на Агамбен - чиито биографични обрати включват посещаване на семинар на Хайдегер и участие през далечната 1964 година във филм на Пазолини - не се свежда обаче до философското преосмисляне на категориите на политическата мисъл. Между есетата си за меланхолията и "меланхоличния Ерос" в "Станзи. Дума и фантазъм в западната култура" и анализите си на "винаги мъртвия език на поезията" в "Краят на стихотворението" Агамбен демонстрира забележителен обхват на изследваната проблематика и не по-малко забележителна и като че ли все по-рядка днес дисциплина на равновесието между философско мислене и поетически език. Сборникът "Потенциалности", в който Станфордското университетско издателство за пръв път публикува на едно място текстове, излизали на различни езици в течение на двадесет години, е красноречив пример за тази многостранност. Наред с това той очертава подстъпите за едно конципиране на потенциалното, към което Агамбен многократно се връща като към фундаментален проблем на метафизиката, етиката и философията на езика и което е едно от възможните продължения - и изходи - на размишленията на философа върху апориите на съвременния свят.
Платон, Аристотел, Спиноза, Хегел, Хайдегер, Дельоз, Дерида са сред фигурите, които очертават "диалогичните полета" (заимствам този израз от Деян Деянов) на тези есета, където централното място се пада на проблемите на езика (и тук Агамбен отново блясва и със забележителната си езиковедска култура, и с полиглотизма си) и историята, но и на философията и бъдещето на мисленето. Есето "Една абсолютна иманентност", което отбелязва в първото си изречение знаменателния факт, че последните публикувани приживе текстове и на Фуко, и на Дельоз се занимават с понятието живот, се разгръща оттук насетне посредством анализа на двоеточието в заглавията на тези текстове "Животът: опит и наука" (Фуко) и "Иманентността: един живот" (Дельоз). Този анализ, пример за прецизността на писането на Агамбен в неговите най-виртуозни измерения, ни превежда през двоеточието като "зелен светофар в движението на езика" (Адорно), за да ни изведе най-сетне до една генеалогия на съвременната философия като раздвоена между линията на трансцендентността (Кант, Хусерл, Левинас, Дерида) и линията на иманентността (Спиноза, Ницше, Дельоз, Фуко) с Хайдегер като кръстовището и може би като самия зелен светофар - двоеточието - на това двоене. Отвъд тази генеалогия Агамбен привижда необходимостта да се предприеме генеалогия на термина "живот", в резултат на която теорията и съзерцателният живот да се пренаместят в една нова равнина на иманентност. "Не е сигурно дали при това политическата философия и епистемологията ще могат да съхранят собствената си физиономия и различието си спрямо онтологията. Днес блаженият живот заема един и същ терен с биологичното тяло на Запада." На този терен на неразличимости потенциалното и актуалното придобиват нов смисъл. Появата на Агамбен на български е повече от наложителна.

Миглена Николчина







Хетерология


Giorgio Agamben. Potentialities: Collected Essays in Philosophy. Stanford: Stanford University Press, 1999.