Филми, без които не можем
Има филми, които не са правени нито за широките маси, нито за фестивалните журита. Те са камъни в пустошта между блокбастерите и арт-историите. Те са правени за човеците и техните общества.
Има автори, за които изкуството (все още или вече) има за цел нито себе си, нито забавата, а промяната на човека и обществото. В този смисъл това изкуство е дълбоко политическо, а авторите им ги е грижа накъде върви светът. (А не оная им работа.)
Има филми, не просто смазващи, сурови, трудни или мрачни - а истински трагически - в които се молиш героят да умре. Защото смъртта е изцеление, спасение от ада-живот.
Има филми, след които да купиш два геврека, а не един; да си помислиш за някой "каква свиня!", ти се струва грях. И това усещане не умира на сутринта. Истински искаш да си добър, по-добър, изцяло добър. Вярваш, че си струва. Че само това е начинът. Че това е смисълът. Абсолютно единственият. Едничкото ти задължение и едничката ти молитва.
Има хребети, след които изкуството прекрачва (отново) в живота (ако е тръгнало оттам). И по някакъв начин престава да бъде из-куство. Сякаш етическият мотив на изказването е дотолкова цял, непокътнат и гол, че е усмирил всеки порив за изкусност. И всички номера, хватки, хитрости, народни прикляквания и снобски салта (което е водната маса на повечето днешни худпроизведения) ги няма. Все едно не са съществували. Не са били измислени. В това пред-изкуство, което е всъщност след-изкуство, аз виждам големия и може би единствения хуманитарен резерв на естетическото.
Има творби, спрямо които критическото говорене стои тотално неадекватно. "Лиля завинаги" на 33-годишния шведски режисьор Лукас Мудисон е такъв филм. Предлагам ви извадка из многобройните коментари на зрителите, т.нар. обикновени хора, почувствали нужда да говорят за преживяването си в електронния сайт на този филм. Позволявам си да реферирам "Lilja 4-ever" и към интересуващите се български режисьори и сценаристи. Както и да отправя горещата си молба към националната ни телевизия да закупи този филм. (Струва ми се невероятно това да бъде сторено от частен български разпространител.) Едва ли е шеметно скъп, а коефициентът му на профилактика би бил от неоценима величина. Дължа и изказвам специална благодарност на Стефан Китанов, който програмира извънредна прожекция на "Лиля завинаги" специално за читателите на "Култура".

Аве Иванова



LILJA 4-ever.
Сценарист и режисьор Лукас Мудисън. Оператор Улф Брантас. В ролите Оксана Акинишина, Артьом Богучарски, Павел Пономарьов.