Саддам и Гомора

Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господ... И рече Господ: понеже викът на Содома и Гомора е силен, и понеже грехът им е твърде тежък, ще сляза сега и ще видя... И Аврам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия? Може да има петдесет праведника в града, ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш?... И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, ще пощадя цялото място, заради тях... Тогава Аврам рече: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя. И като престана да говори с Аврама, Господ си отиде.
Битие, 13:13 и 18:20-33

Започна поредната война на САЩ в чужбина (вж. Югославия и Афганистан - средният инкубационен период на щатския милитаризъм е сведен вече до 2 - 2,5 години). В нея отново се борави безогледно с думите, безсрамно с дипломацията и безотговорно с оръжията. Отново се спряга Господ. Нищо ново и необикновено и в липсата на елементарна логика при обяснението на координатната система причини-необходимост-начини на "добрата война". Отново ухото свиква с делови дикторски съобщения от сорта на "15 убити и 206 ранени, съобщи Ройтерс".
България отново бива унижена от управниците си и въвлечена в едностранно изгодни (но не за нас) порочни дружби (докато сме нужни за баласт) и дълготрайно посрамена поради безгръбначност и безскрупулност на държавната си върхушка. И отново, както казваше Граучо Маркс, "военната справедливост има общо със справедливостта, колкото военната музика - с музиката".
Истинските новини са две. Първата е, че на международно равнище най-безнаказано и императивно, над принципа на Господ, се наложи Президентският принцип: в Содом и Гомора Господ бе готов да пощади тълпите от грешници, за да не засегне праведниците, дори и да са десетима, докато в злополучния театър в Москва Путин бе готов да изтреби добрите, за да не пропусне и един от лошите (респективно Буш, склонен да вземе около 500 000, според предвижданията, човешки жертви в Багдад и околностите, за да килне военната фуражка на бившия американски другар, местния сатрап).
Втората новина е наличието на така жадувания медиен плурализъм в България. Ако първата не беше толкова драматична и пагубна за моралното и физическо здраве на цялото човечество, втората можеше само да радва.
За разлика от друг път, сега по радиата в софийския ефир се чува по малко от всичко - никой, разбира се, не очаква BBC България или "Свободна Европа" да осъждат направо американските изстъпления, но и никой няма да чуе там приказки за "естетизирания дизайн на войната", нито безкритично жонглиране с други словесни изобретения от предните милитаристични екскурзии на САЩ - "странични щети", "приятелски огън", "безгранична свобода", "ос на злото", "сигурност" и пр. Всички, естествено, предполагат, че RFI България ще поддържа профренски уклон, но решителната му ангажираност с неприемане на войната и на безумното съучастие в нея на нашата страна е приятна изненада (препоръчвам горещо прегледите на европейския печат, надлежно отразени и на www.rfi.bg). Никой не се надява на музикалното БГ-радио да избира про- или антивоенно поведение, но в сайта му може да се открие анкета, в която 60% от запитаните 1600 човека отговарят, че България трябва да направи всичко възможно срещу войната. Радио "НЕТ" бие всички по идиотски заставки ("Де уор агейнст Ирак!... Войната на живо по радио НЕТ, и денем, и нощем..." с абсурден колаж от песнички, изказвания и сирени), но предлага постоянна възможност за обсъждане на ситуацията от различни ъгли ("ситуация" е стар евфемизъм, който, гарниран с "така създалата се", означава, че някой из света безчинства), като вкарва в ефир умни и разочаровани гласове против иракската касапница. За мен най-хубаво впечатление остави иначе агресивното "Дарик", което в неделя даде право на отговор в "Пропаганда" на иракския посланик, пъден от България, позволи на Капка Тодорова и Гасан Насър от "24 часа" и "Труд" да предадат преките си впечатления от Ирак във "Врътни копчето" и вместо гнусното "военно" предаване "Маневри в неделя", излъчи поздравителен фолк-концерт от 15 до 16 часа.
Капка и Гасан разказваха за ужаса от свистенето и грохота на една падаща ракета и се опитваха да си представят какво е да те връхлетят хиляда за едно денонощие. Говориха за писъците, миризмите и болката, както и за това, че едно дете надали някога ще бъде нормално, ако преживее подобно нещо. И понеже се питаха как така тук хората се вълнуват, но не са активни в отвращението си към насилието, бих искала да завърша съобщението за двете новини, като им отговоря с два цитата. Първият е адресът на едно начинание, което обнадеждава, като се опитва да оформи граждански естествената непоносимост към тази война: http:// petition.stoev.org. Вторият е от един човек с принципи и морал, съдията Балтасар Гарсон - ние никога не сме имали на хоризонта на общественото си мнение такава личност, затова не е лошо да внесем поне думите му, за да отрезвеем от празно политическо каканижене: "Не се чувствам представен нито от принципите, които вдъхновяват това безобразие, нито от политическите инстанции, които го допускат, нито от моето правителство или всяка друга институция, която го подкрепя. Затова се отричам от управниците на тази държава, неспособна да възпре връхлетялата ни лудост. Отричам се от правителството, което сред локви разлят в морето петрол и планове за царство на "сигурността" на всяка цена, дори и на цената на човешките права и свободи, няма силица да се противопостави на военния ботуш, готов да ни смачка и обезличи като държава и общество със собствени ценности. Отричам се, защото достойнството ни на личности и на граждани на страна, страдала повече от 40 години под непосилна диктатура, е заложено на карта. Защото аз и моите деца сме тези, които ще се разплащат за част от войната. Защото войната нито е законосъобразна, нито съобразна на каквато и да било справедливост, най-очевидно потъпква международното право и извършва покушение срещу човечеството." (27 януари, "Ел Паис")

Нева Мичева








От въздуха
подхванато