Образите на войната

Всяка трагедия е пиршество за медиите: няма по-добра новина от лошата новина. Войната на Съединените щати, Великобритания и другите държави от "коалицията на желаещите" срещу Ирак си е трагедия откъдето и да погледнеш: бомби падат върху цивилни домове, загиват хора и от двете страни, пленени войници гледат с "шок и ужас" своите пленители. За медиите войната е интензивност: във всеки момент нещо ново се случва, нещо ново трябва да се съобщава и в това напрежение на информационния поток една уважаваща се медиa не бива да изостава, напротив. Телевизията, като може би е най-интензивното и с най-големи сугестивни възможности информационно средство, също се включи в това "трагическо пиршество" и от четвъртък срещу петък - когато започна войната - ни залива с новини от мястото на събитието и от всичко ставащо по останалия свят, свързано с него. В този "пир по време на чума" вземат участие и българските телевизии: войната е главното нещо, което ни залива от екрана; и от тази непрекъснатост и изобилност няма къде, нито пък как да се скрием.
Без съмнение, българските телевизионни журналисти си вършат работата съвестно, съобразно всички изисквания на професията. Но съществен елемент от журналистическата професия е втичането в стереотипни улеи, в митични модели, което се случва особено лесно в моменти, когато няма време за много замисляне - трябва да се отразява, отразява, отразява... (По тази тема наскоро на български се появи една изключително интересна американска книга на професора от университета в Лихай, Пенсилвания, Джак Лули "Новини на деня, вечни истории: Митологичната роля на журналистиката"; и въпреки някои неточности в превода, прочетете я!) Руслото на стереотипизацията и митологизацията не отмина и тукашните най-големи оператори, което по-прякo личи в употребяваните заглавки за войната: всички те пропускат да посочат едната от страните, участващи в нея, превръщайки другата едновременно и в неин обект, и в неин субект, и в нейно място; въобще в нейно безвъпросно, безпроблемно и саморазбиращо се тъждество.
В Канал 1 картините от Персийския залив вървят под рубриката "Ирак - войната". Тази редоположеност на двете понятия внушава, че те са от едно естество, че съвсем логично второто следва първото: войната е естествено продължение на Ирак. Знаем от Барт, че митът превръща социалния ред в естественост, в натура; и тази последователност идва да ни каже, че - така или иначе - войната, на която сме свидетели в момента, се случва по необходимост, че тя не е акт на човешко желание, а акт на природен закон. С други думи, Ирак в този си вид (под ръководството на Саддам Хюсеин) е не само обречен на война, той е едно и също с войната: нейно огнище и нейно най-естествено, най-непротиворечащо на разума място.
В bTV обръщат реда на двете понятия и слагат между тях частица - "Войната в Ирак". Този подход е съответен в най-голяма степен на възприетия от CNN - "War in Iraq". Посочени са действието ("войната") и мястото, където то се извършва ("Ирак"). Не се посочва обаче другата страна на това действие - "коалицията на желаещите" начело със САЩ и Великобритания: по този начин Ирак по някакъв начин пак се оказва място, обречено на война, чието най-естествено състояние е именно състоянието на война. Тя се случва там отново като че ли по силата на природен закон, все едно не е предизвикана от определени икономически, политически, социални и т.н. обстоятелства: втренчеността в мястото на събитието замъглява причините за него. Войната е факт, какъвто факт е и гравитацията и срещу нея нищо не можем да направим. (Показателно в тази връзка е, поне в началото на военните действия, пренебрежението от страна на CNN - за разлика от Euronews - към разразилите се мощни антивоенни протести по цял свят - от САЩ до Филипините.)
Тази безликост на войната (все едно тя не е човешко дело) иде да внуши и друго - тя е наказание за извършени прегрешения. Не случайно режимът в Ирак е интерпретиран в средствата за масова информация именно като престъпен (което, разбира се, е съвсем вярно), като тази престъпност по някакъв начин се пренася върху цялата територия на Ирак. А в случаите, когато се говореше за иракския народ, се наблягаше заедно със страданията, които той търпи от диктаторския режим, и на липсата на сили и ресурси да се справи с тиранията. Нещо като слабост, която дава сили на изкушението и точно поради това трябва да бъде наказана. Или поне да й се помогне да се справи със самата себе си. Тоест операцията "Свобода за Ирак" като Божия десница, която ще поднесе свобода и утеха на немощните, слабите, безсилните...
"Нова телевизия" със стегнатото "Ударът" още повече засилва това внушение. Ирак е ударен от абсолютната Божия сила, както някога Содом и Гомор са били ударени и изпепелени от Нея заради прегрешенията си. Тук дори не присъства и локализацията "Ирак": за всички е пределно ясно на кое място ще се случи този удар, защото именно то до момента е излъчвало сигнали на престъпност и несъобразяване с установения ред. В този смисъл американските ракети и бомби са само оръдие на Божествения гняв. Те са инструмент и като инструмент не са важни, затова и не се споменават никъде; целта е да се създаде представа за абсолютно човешко неучастие в решението за началото на войната: тя или е природа, срещу която нищо не може да се направи, или е чудо, развихрило се над главите на човеците заради греховете им. Но няма нищо общо с човешките воля и желания, да не говорим за някакви други интереси на управляващата в Белия дом републиканска администрация; всички подобни мнения трябва да се изключат. Войната не можеше да бъде избягната, защото е естественост и срещу законите на естеството всяка съпротива е глупава; войната не можеше да бъде избягната, защото е чудесност, а срещу чудесното човешките сили са слаби да се противопоставят. Просто тя започна, защото трябваше да започне; и срещу това "трябва" никой и нищо не можеше да направи.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин