Поверително за журналисти
Издателство "Слънце" откри серията "Журналисти и медии", чиито първи две издания са "Новини на деня, вечни истории. Митологичната роля на журналистиката" от проф. Джак Лули в превод на Петко Бочаров и "Как се пишат новини. Наръчник за журналисти от печата" от проф. Уолтър Фокс в превод на Кънчо Кожухаров.
Заимствайки от Мирча Елиаде схващането, че митът е "свещена история за супертипична фигура, която предлага модели за подражание във всекидневието на човека", Джак Лули заявява, че актуалните новини са свързани именно с митовете, а не с информацията, политиката или живота на гражданското общество. Разбира се - предупреждава авторът - понякога новините са просто новини, но информационните емисии повече от всичко друго, което медиите правят, се изграждат върху ритуалното повторение на едни и същи "истински" истории.
Джак Лули предлага списък от седем супермита, които биват конкретизирани в съвременните новинарски разкази: Жертвата, Изкупителната жертва, Героят, Добрата майка, Тарикатът, Другият свят и Потопът. След като подробно се занимава с проявите им в публикации на "Ню Йорк Таймс", Джак Лули обобщава, че като мит:
- новината въздейства най-много във вид на разказ, а не във вид на събитийна информация;
- новинарските истории най-често обслужват и пазят, но биха могли да изменят социалния ред;
- новините силно влияят на публиката и стават част от ритуалите;
- новинарската история е неразбираема за повечето хора;
- новините предлагат на вглъбеното в себе си общество мостове над времето и пространството;
- актуалната информация на официозите има признат статус - но срещу висока цена;
- новините във виртуалния свят са ключов, но и конфликтен елемент;
- новините ще опазят за бъдещето и мечтите, които всеки мит носи.
Втората книга от серията, "Как се пишат новини" от Уолтър Фокс, разисква как се пише "чело" на материал, как принципно се разработва журналистическия текст чрез разчупване на абзаци и похвати за преход, как се пишат добри изречения, как трябва да се цитира, как се пишат сложни новини, репортажи от пресконференции, как се пишат новини с елементи на фичър и как се пише самият фичър... (Прочее и не на майтап, като рутинен автор на вестникарски текстове "In memoriam" аз поне получих много ценни указания...)
Радостно е, че двете помагала по своему са с крайна практическа насоченост. Тъжно е, че се появяват чак сега - когато медийните субекти у нас са достатъчно самодоволни и самодостатъчни (а и в известен смисъл професионално безгрижни). Но с риск да вляза в режима на скритата реклама, ще заявя, че "Новини на деня, вечни истории" и "Как се пишат новини" могат да направят журналистическите ви топки неспасяеми.
Стига да притежавате една базисна за професията почтеност.

М.Б.