До миналия ноември все още смятах, че различията, противопоставящи САЩ на Европа, ще се проявят към 2010 г. Но кризата много се ускори. Тонът, с който се води полемиката между Вашингтон, Париж и Берлин, допреди няколко месеца беше немислим. Наблюдава се едно "забързване" на Историята, което се обяснява най-вече с ефектите на забавяне, предизвикани от 11 септември 2001. В Съединените щати чувството на уязвимост и подсъзнателен страх предизвика дълбоки промени. Достатъчно е да погледнем какво се случва в Белия дом. Преди 11 септември преобладаващите настроения в администрацията на Буш бяха свързани с нео-изолационизма. След атентатите срещу Пентагона и Близнаците на преден план излязоха съветниците-нео-империалисти: Пол Волфовиц и неговият антураж от интелектуалци-консерватори Боб Каган, Бил Кристъл, Ричард Пърл. Дори консерваторите-прагматици като Доналд Ръмсфелд нямат вече тази тежест. Удари часът на идеолозите. За Волфовиц и нео-империалистите да направят света по-сигурен за американските интереси вече не е достатъчно. Въпросът не е да се разоръжи Саддам, а да се променят Ирак и светът според представите на Америка. Тезата на нео-империалистите е, че за да се неутрализира тероризмът, цялата планета трябва да заприлича на Америка.
Американската външна политика стана по-рязка и по-"борческа". Тя отговаря на черно-бялата представа за света, където средно положение не е възможно. Французите и германците се противопоставиха и това ускори кризата в евроатлантическата общност. Какъвто и да бъде изходът от войната, НАТО никога няма да е същият. След края на Студената война европейците вече нямат нужда от американците, ЕС мечтае за автономия. Европейският конвент, който обсъжда в Брюксел бъдещата конституция на съюза, най-точно символизира желанието за отърваване от Америка.
В по-далечна перспектива европейците ще излязат по-силни от това скъсване. И ще трябва да се научим да живеем в свят след Pax americana.


Чарлс Къпчан в интервю пред Джани Риота, Милано