Прочит и/или визуална наслада

Красива, пъстра, луксозна книга, която може да бъде прочетена по различни начини - и не на последно място чрез упражнение на визуалното удоволствие, като се разглеждат многобройните илюстрации. В това отношение Клифърд Бишъп постъпва като истински познавач на сексуалното преживяване: той отделя много сили и място, за да осигури на читателя удоволствието на погледа. По този начин книгата не само разказва и показва сексуалната практика, но едновременно с това еротизира рецептивния акт, превръща го в актуална наслада на възприемането. Определението "илюстровано ръководство за сакрална сексуалност" не ни обяснява много, даже поражда недоумение пред възможността да се свържат идеите за "ръководство" и "сакралност". Но това, което имаме, всъщност представлява кратка тематично-историческа енциклопедия на сексуалните възгледи в човешкото общество; типична проява на разпростиращата се вълна от "авторски енциклопедии". Клифърд Бишъп е журналист, писател, антрополог, който има концептуален поглед върху "сексуалната тема" и това прави книгата нетипичен справочник, а всъщност текст със сюжетна организация и последователно внушена, антропологически осмислена основна идея. Сексуалността никога не е била просто "практика" в историята на големите човешки цивилизации; сексуалният опит (независимо от неговата феноменологична вариативност) е мислен като (земен) модел на процеси с космогоничен характер. Ще бъде заблуда, ако успеем да си помислим, че именно тук, в полето на своята сексуалност, човешкият индивид е успял да бъде "свободен" или "частен", или поне интимен със себе си. Точно сексуалността (парадоксално изживяна като интимна) показва до каква степен няма човешко извън социалното; в нея се отразяват като в огледало космологичните, религиозните, историческите и други възгледи на всяка цивилизация във всяка епоха.
Свое място в книгата на Бишъп (в главата "Символи, симптоми и табута", малко преди "Менструация", "Мастурбация" и "Болести, предавани по полов път") са намерили идеите на психоанализата, представени чрез фигурите на Фройд, Юнг и Вилхелм Райх. Това ме кара да се замисля върху един неочакван и всъщност ироничен резултат от появата на психоанализата в модерната западноевропейска култура. Прословутият "пансексуализъм" на Фройд сякаш убива сексуалността (или поне удоволствената заблуда за нейната импулсивност и частност). Може би това, което е разрушено, е точно възможността на връзката между сексуално и сакрално, митологичният (или възвишен) аспект на сексуалното преживяване. Във всеки случай е малко тъжно, повече любопитно да се замислим до каква степен сме унищожили цивилизационните основания на сексуалния опит. И с какво ли сме ги заместили? Но това е тема на друга енциклопедия и на друго "ръководство".

Милена Кирова







Думи
с/у думи


Клифърд Бишъп.
Сексуалност и духовност. Илюстровано ръководство за сакрална сексуалност
.
Превод от английски Станислава Миланова.
Издателство Кибеа.
С., 2003.