10 години Изкуство/Art in Bulgaria
От 24 март до 4 април галерия "Сезони" е домакин на третата от цикъла експозиции, посветени на 10-годишния юбилей на сп. Изкуство/Art in Bulgaria. Те представят съвременното българско изкуство в цялото му разнообразие и различните поколения творци, които го създават.
Настоящата експозиция е камерна. Представените работи са подбрани сполучливо и дават представа за развитието на приложните изкуства (текстил, керамика и силикати, метал, дървопластика) през последните години. Авторите са от различни поколения, но преобладават младите, тепърва утвърждаващи се, приложници. Приложните изкуства от известно време разширяват своите художествени проявления. Функционалността, характерна за тях, все повече отстъпва място на израза и въздействието на материала. Настоящата експозиция го доказва.
Не случайно сред приложните произведения в изложбата има и изящни (живопис и скулптура). Целта е да се преодолее границата между приложно и изящно, които да бъдат обединени единствено от понятието изкуство. Текстилът е представен от Ани Бояджиева ("25 квадрата"), Евелина Пирева ("Скерцо", "Началото на зимата"), Марина Попска ("Метаморфози"), Юлиана Кръстева ("Пробуждане", "Композиция") и Елисавета Иконописова ("Лекота"). Всички те са използвали съвременните средства на текстила - нови материали от изкуствен произход и съчетаването им със стъкло, дърво, пластмаса и пр. Наблюдава се стремеж към раздвиженост на композициите и "игра" с използваните материали.
Лилия Колева обогатява изложбата с две стъклени пластики на музикални инструменти - "Цугтромбон" и "Басфлигорна". Те представляват сложна плетеница от елегантно извиващи се форми, подправени от различния цвят на стъклото.
Интересни постижения в керамиката са "Автопортретите" на Мария Йонкова. Те са фрагментарни и се отличават с живописното си излъчване. На нито един от тях керамичката не е изобразила цялото си лице, а е съсредоточила вниманието си на отделни негови характерни части.
При Пенка Минчева най-ясно се долавя експериментирането с изразните средства в керамиката. Тя се занимава с плоскостта и различната й фактура, маркирана от "следите". Използва контраста тъмно-светло, гладко-грапаво.
Миглена Радкова ("Китки") е съчетала керамичния материал с метала, при което се е получил сполучлив контраст между двата материала, както и между тъмно и светло. Формите са едри, масивни, без да губят ефирността, характерна за цветето.
Съчетаване на два или повече различни по характер материали се открива и в работите на Станислав Станчев ("Терени"), Анжела Минкова ("Червените обувки"), Роси Сотирова, Нина Иванова ("Има го") и др. При пластиката си "Дервиш" Анжела Минкова изхожда от естествената форма на дървото, която довършва, за да получи желаната фигура.
Почти всички скулптури са изпълнени в бронз - "Пътят нагоре" на Катя Илиева-Ката; "Дъждовен ден" на Петър Панчев; "Към по-добро" на Венцислав Петров. Изключение прави восъчната "Композиция" на Павлин Радевски. Всички те се отличават със заложена в себе си символика и скрит иносказателен смисъл. Формите са компактни и спокойни, без фрапиращи противопоставяния.
При живописта не се наблюдават новости. Залага се на контраста на цветовете. По-интересни са творбите на Тоня Горанова ("9 квадрата") и Иво Ковачев ("Св. Троица"), (живопис върху дърво). Докато Тоня Горанова е обърнала поглед към живота и инспирираните от него впечатления, Иво Ковачев се обръща към религията и сътворява икона. Композицията й е новаторска и не е типична за каноничните схеми, изобразяващи тази тема. Художникът се е опитал да пресъздаде триединството на християнския Бог, като го е изобразил с шест благославящи ръце и три лица. Той е носител на човешкия стремеж да се обясни (а в случая да се изобрази) необяснимото - съществуването на едно нещо в три проявления едновременно - Бог Отец, Бог Син и Свети Дух.

Стойка Цингова