За хълма, предварително
Преди 25 години ми се случи да посетя Ирак и преди да замина, се опитах да се образовам, като прегледам книги за страната в Народната библиотека. Така попаднах на едно руско издание отпреди Революцията, в което бе цитиран отговорът на местен османски началник (валия?, кадия?) на въпросите, поставени му от британския консул в Басра Лейард, колко хора живеят в неговото място (град?, район?) и знаят ли те нещо за онези, които отдавна са живели там преди тях. Навремето, още когато София и Багдад са били в една държава, Austen Henry Layard бил от първите, започнали търсенето на древни цивилизации по тези земи. Отговорът на началника беше прелюбопитен за мен тогава, преписах си го, както си беше със стария руски правопис (I, Ж и т.н.), след това многократно през годините го препрочитах, когато ми попаднеше, така че запаметих някои неща, цитирам ги по памет днес, когато преписът ми е изгубен (сигнатурата от НБКМ също):
"Сынъ мой", започваше писмото, за какво ти е, сине, това знание? Ние живеем от години тук спокойно и нито ни е било нужно да отидем някъде, нито да разберем колко сме, нито, слава на Всевишния, ни интересува кой и кога е живял преди нас, откъде е дошъл и къде е отишъл. Ти цял живот скиташ и търсиш; и "чего добился", какво постигна, какво научи? Иди си с мир, сине."
Преди 25 години Ирак беше вече светска държава с големи амбиции за модернизация, в Багдад безжалосто се сриваха красиви стари постройки, за да открият място за нови строежи - спомням си как булдозерите помитаха цяла махала къщи, досущ като нашите копривщенски - с колоните отпред и зарешетените кьошкове... Саддам още беше номинално втори човек в държавата, но вече се беше прицелил да обединява арабската нация, социалистическата партия БААС беше избесила доста комунисти, издаваха се книги на Сталин, режимът беше доста фашистки дори за идващия от България. (Спомням си безкрайно криволичещите коридори на министерството на културата - в ъгъла на всеки завой имаше стол и седнал на стола човек, който наблюдаваше и двете посоки, ставаше и поздравяваше, когато стигнеш до него и сядаше пак, като отминеш.) Неизличимо впечатление ми направи забележителната любезност на събеседниците ми и това, че никъде и от никого не можах да получа рационален, тоест точен отговор на въпросите, които поставях. С две изключения - един художник, прекарал по-голямата част от живота си в Париж, и един книжар, оцелял в затрупаното си с книги магазинче комунист. В сутрешния блок на France 2 днес, 7 март, освен за информацията за обкръжаването на Багдад и навлизането на американски войски в него, беше отделено място и за човешкото око. Според учените ние виждаме предметите неясно, в смисъл, че ретината предава на мозъка смътен контур и светлосенки, които мозъкът изчиства, дооконтурява, изяснява - очевидно в зависимост от натрупаната в него информация и връзките по аналогия или контраст, които прави между различни елементи от нея. Ако се опитам да продължа по-нататък, очевидно е, че за да може човек да види ясно предмет с непознати, невиждани досега форма и качества, той би трябвало да има достатъчно натрупана информация, която да му позволи да види предмета наистина, а не да го възприема по деформиран и фалшифициран начин.
Страх ме е, че нито преди 25 години в Ирак, нито по-късно успях да натрупам знания, които да ми позволят да видя хората там, а и в арабския свят въобще, а и въобще другаде, по недеформиран начин.
Липсва ми (липсва ни) информация, която да ми позволи да възприема в истинските му измерения неизменния финал на речите на Джордж Буш с Господ, който благославя или продължава да поддържа Америка. Или изказването на поддържащата президента религиозна десница, че Господ е наказал Америка с 11 септември заради милионите неродени, абортирани деца - окото ми, разполагащо се в европейската рационална традиция, различава само някакви смътни форми в него. Не мога да видя по недеформиран и нефалшифициран начин и екстатичния транс, в който е изпаднал Мартин Лутър Кинг по време на последната си реч, преди да го убият в Мемфис. "Като всеки човек и аз искам да живея дълго", говори той от трибуната, "но знам, че дори това да не стане, аз стъпих на хълма Господен". "Аз стъпих на хълма Господен", вика той в религиозен транс, който ни е познат от други оратори от ХХ век - той, последователят на Ганди, борецът за демокрация, иконата на гражданските права...
Исках да пиша за протестите и за протестите срещу протестите срещу войната. Друг път, сигурно.

Христо Буцев