Ужасът на мачизма
Привидно шокиращ текст, "Черният щъркел" от Христо Запрянов сигнализира традиционни мачистки фобии и фантазми. Изказът на повестта е конструиран от динамиката между секс и власт; той се нуждае от "истински" мъже и "истински" жени, а централният му проблем е как по-точно мъжът израства психически, за да заобиколи мощната материнска фигура в търсене на сексуално удоволствие. ("Обичаш ли ме, сине", пита майката. "Не, мамо, нямам злобата за това", отговаря синът.) Това израстване обаче е невъзможно: недоволната майка убива сина си, макар и да се съзнава като негов фантом.
Чувствителният автор развива и друга знаменателна тематика: как явната власт на мъжа трябва да маскира своята обаяност от тайната, от подривната власт на жената. Но и как в резултат на това кошмарният страх от женската власт предизвиква мъжкото насилие. Прочее, насилие, което съдбовно разделя бащи и синове.
Разказът е крайно наситен с традиционни митологични мотиви, а посредством тях и най-перверзното човешко действие може да бъде интерпретирано като приемливо. Симптоматична е фиксацията на "Черния щъркел" върху инцеста, в чиито удоволствени предели родовата йерархия е размита в полза на бруталния секс между бащи и дъщери, братя и сестри, между жени и "дяволи", а децата биват раждани само заради омразата на майките...
"Сътворих ви от омраза, затова сега сте зли и ме преследвате стръвнишки без никаква разбираема причина. Но ако трябва да бъда пряма, направих го не от мъст, а от страх. Страхувах се от самотата, която не можах да понеса.", изплаква майката-убийца насред ритуала Герман...
***
"Черният щъркел" на Христо Запрянов се появи на книжния пазар у нас преди две години с марката на Библиотека 48 (междувременно на български и гръцки бяха публикувани и неговите "Шест черни разказа"). Авторът осъществява литературната си кариера предимно в Германия и Холандия, което обяснява и незначителния интерес на българската критика към неговите сурови и неприятни творби. Но ако игнорираме екзотичните етикети, с които книгите му пътуват към западния читател, посредством тях може да градим твърде любопитна типология (на кризите) на инак "коравия" балканския мачо.

М.Б.