Та какво казвате
за предсоциалистическа България?


През челата, на корема и по бедрата си шестте танцьорки са привързали дървени пръчки като символи на оръжието и на селскостопанската дейност. В прости народни носии, с коси и лица, гримирани в бяло, те създават чувство за безвремие. Режисьорката Възкресия Вихърова и софийската й трупа "Голият охлюв" са тръгнали по следите на предсоциалистическите реалности в българската култура. На базата на социологическите изследвания на Иван Хаджийски от 30-те Вихърова успява да постигне удивително спокоен концентрат от старобългарски език, танц и музика.
В малко на брой сцени режисьорката скицира архаично пано на "Българското". Облени в червена светлина, жените се гушат една в друга, поклащат тела, издават звуци. От сричките израстват думи, от думите - изречения, които се скупчват в молитви. Фигурите приличат на духове или на вещици, които внезапно скачат от местата си с крясъци и въздишки, превръщат се в мърморещи перачки или гукащи гълъбици, ситнят с бързи крачки през историята.
В Хамбург хореографката за пръв път интегрира в пиесата видеофилм от Весна Дунимаголовска. В паузите между случващото се на сцената, във видеото "Как станах невеста" една възрастна жена описва комплексните правила на сватбената церемония, която навремето продължавала три дни. В последната сцена от това историческо следотърсачество жените излизат на сцената голи с по една бяла гайда. Театър на образите, който прави силно впечатление.

(Излъчено по Дойче Веле)

Превел Александър Андреев





"Ди Велт" за постановка на Възкресия Вихърова