Наваксани пропуски

В момент, когато световната паника е разполовена между войната в Ирак и атипичната пневмония, гледах изключително актуален филм, създаден преди десет години. В момент, когато си мислех, че от София Филм Фест колонките ми за месеци напред са заети, този филм изтика всички останали. Заглавието Short Cuts би могло да се преведе като "Парчета монтаж" (според кинотерминологията) и като "Кратки пътища" (според компютърната терминология). И двата варианта са адекватни - става дума за накъсани диалози-шпаги и едновременни ситуации с разни хора, уж събрани хаотично, а всъщност... Този тип разказ Олтман започва да прилага още от "Военно-полева болница" (1970), но истински овладява в "Нашвил" (1975) и оттам нататък си знаем: "Играчът" (1992), "Прет-а-порте" (1994), "Канзас сити" (1996), "Госфорд парк" (2001)...
В навечерието на земетресението от 1992 Лос Анджелис е в паника. Медиите тръбят: "Дойде време пак да воюваме, но не с Ирак, тероризма или бивша Югославия, а с цитрусовата муха". Хеликоптери кръжат и пускат пестициди, басейни се промиват, хора се крият - карантина!... Но събитията с 22-та герои на филма от разни класи и райони на Ел Ей се толкова трусови, че цитрусовата муха се трансформира в "не прави от мухата слон" или "пъхнах се като муха в лайно".
Дъщеря свири сутрин на чело за ужас на майка й - певица в нощен джаз-клуб. Домакиня говори по секстелефон, докато сменя детски памперс, а съпругът й се чуди къде да дене по-голямото дете. Телевизионен водещ и жена му се готвят за 8-я рожден ден на сина им Кейси. Шофьор е преметнал като шал слушалки, забравени от лекар. Сервитьорка бута с колата си горкия Кейси, който я успокоява, че всичко е ОК. Рибари откриват в реката тяло на момиче, но не си развалят рахатлъка. Полицай изневерява на жена си, а изгората му отпрашва с друг. Художничка рисува актове и се разхожда без бикини, за ужас на патологично ревнивия си съпруг - лекар. Баща, не виждал сина си четвърт век, пристига в най-неподходящия момент. Тв-репортер, освирепял от гняв към бившата си жена, разфасова с трион къщата й. Въпреки старанията на лекаря и целия екип, детенцето умира. В щастливо неведение, виновницата приготвя на любимия си хавайска вечеря...
Всеки лъже, хили се, смуче или смърка. С малки изключения, жените се скъсват от работа, а мъжете - от лентяйство. Купонът е вездесъщ. Земетресението - кратко (с магнитуд 7.4).
"Кратки пътища" е трескав микс от малки ексцентрични истории - смешни като сапунена опера и тъжни като смърт. Разбира се, трябва да отдам дължимото и на техния автор - въпреки че са адаптирани и навързани от Олтман, техният автор е големият писател Реймънд Карвър. За жалост, у нас той е познат след смъртта си през 1988 - от сборника разкази "Катедрала" (1989, издателство "Народна култура" с редактор Димитрина Кондева). Срам, не срам, аз го открих едва миналото лято (благодарение на Марин Бодаков) и мира не ми дава - той е майстор на провинциално-американската "човешка комедия" в две-три страници.
Голям късмет е, че тъкмо Олтман е посегнал към тази сочно-иронична проза и е създал неистова оргия на нравите, чиято дължина не стига. На фона на чело и джаз, през кикот и сълзи, чаршафен секс и златни рибки, на екрана вилнеят невероятни актьори, някои от които (Дженифър Джейсън Лий, Тим Робинс или Лайл Лъвет) сме гледали в по-късни филми на режисьора.
"Синьо - цветът на всепоглъщата тъга", си тананика джазпевицата, заспивайки. Синьото доминира: от здрач до зора, от аквариум до неон, от дреха до река... Любопитна подробност - на фестивала във Венеция през 1993 "Кратки пътища" се среща със "Синьо" на Кешловски. И си поделят голямата награда.
Що за разпространителска логика властва у нас, след като "Играчът" и "Прет-а-порте" минаха по екраните (май се задава и вече гледаният на Киномания "Госфорд парк"), а "Кратки пътища" и "Канзас сити" - не. Все пак съм доволна, че за 9 месеца наваксах два пропуска: Карвър и "Кратки пътища".

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Кратки пътища (Short Cuts), 1993, САЩ, 189 минути, сценарист и режисьор - Робърт Олтман (по произведения на Реймънд Карвър), продуцент - Кари Бракау, оператор - Уолт Лойд, художник - Стивън Олтман, в ролите: Дженифър Джейсън Лий, Франсиз Макдормънд, Анди Макдауъл, Джак Лемън, Тим Робинс, Лили Тейлър, Лайл Лъвет, Брус Дейвисън, Джулиън Мур, Матю Модин, Ан Арчър, Фред Уорд, Крис Пен, Робърт Дауни младши, Лейн Касиди, Маделин Стоу и др.
Излъчен на 6 април по Нова телевизия.