Един музикантски жест

В края на миналата седмица виолончелистът Станимир Тодоров показа по най-естествен начин какви могат да бъдат целта и смисълът на цикъла "Концертмайсторите" с младите от оркестъра на Класик ФМ Радио. Шестте пиеси от Вивалди, Купрен, Корели, Чайковски, Григ, Нилсен бяха достатъчни, за да се разбере, че водачът на виолончелите в Симфоничния оркестър на Датското национално радио в Копенхаген Тодоров е дошъл тук да покаже на своите колеги нещо от богатия свой ансамблов опит. Или да им "разкаже за другия живот на солиста" в плодотворно партньорство с диригента Христо Христов. Мисля, че това, което Тодоров направи, беше възможно най-големият колегиален подарък, който досега младите от оркестъра са получавали. Надявам се, че са го разбрали. Но начинът им на реакции този път и на съучастие в концертното преживяване ми дава основание да мисля, че подобен пример не ги е оставил безразлични. Имаше твърде голяма разлика между звука, който идваше в зала "България", и небулозното, неартикулирано и небрежно свирене в "Годишните времена" на Вивалди предната седмица в Русе. И тук се чу музика от Вивалди, но с по-различно качество на изпълнение. Съставът бе по-подреден и в трудно постижимата прозрачност на петте пиеси за виолончело и струнни на Купрен, прихванал сякаш от вкуса и стиловата култура на солиста Станислав Тодоров. С не по-малка сила на въздействие прозвуча Ноктюрното за виолончело и струнни на Чайковски. Пиесата би могла да подведе много по посока на мелодико-сантименталното изкушение; но Тодоров аристократично я изведе до равнището на сдържания изповеден разказ, с красиво, точно фразиране, с нюансиран звук и с една естественост, която бе в основата на внушенията му (в същата посока се изяви в дуета си със солиста и концертмайсторката на състава Зефира Вълова). Прочутите у нас Сарабанда, жига и бадинера от Корели не бяха достатъчно избистрени - там се иска специална работа; а ранните творби на Григ и Нилсен показаха сравнително добър баланс и гъвкавост. Също и една доста по-голяма увереност, която идваше и от присъствието на Тодоров като водач на виолончелите - жест на голям музикант към по-младите свои колеги. Жест, който, надявам се, те са разчели и разбрали изцяло по отношение възгледа и философията на прекрасната ансамблова игра.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо